Има няколко основни клинични симптома, които съпътстват най-често срещаните заболявания на млечната жлеза и които налагат доуточняване от специалист. Според Българския национален раков регистър от 2017 г. ракът на гърдата е на първо място по честота при жените и съставлява почти 27% от всички злокачествени заболявания при тях. Поради високата си честота, генетична предразположеност и агресивност, пациентките трябва да правят ежегодни прегледи.

 

  • От 25-годишна възраст до 35-годишна възраст се прави поне веднъж месечно самоизследване на гърдите в седнало или легнало положение. Опипва се жлезата по квадранти като се започва от горен вътрешен квадрант от периферията към зърното. Следи се за наличието на бучки или уплътнения независимо от големината им. 
  • От 35-годишна до 50-годишна възраст е необходимо веднъж годишно да се прави изследване с ултразвук и веднъж на две години - мамографско изследване.
  • От 50-годишна до 75-годишна възраст веднъж годишно се провежда мамография при пациентки с фамилна обремененост.

Основни клинични симптоми, които подтикват жените да потърсят лекарска помощ или установяващи се по време на преглед са: 


1. Опипваща се формация

Това е най-честият и обикновено първи симптом, който жените откриват сами вкъщи. Среща се често над 30-годишна възраст и при кърмили жени. Само 5% от формациите при жени под 50-годишна възраст и 25% от тези над 50-годишна възраст се дължат на раково заболяване. Всяка палпируема находка трябва да бъде преценена по отношение на форма, големина, дълбочина, подвижност, разположение (в кой квадрант на гърдата се намира).


Карциномът на гърдата се опипва като плътна формация, неболезнена, с неправилни и нерязко ограничени ръбове, с ограничена подвижност.


При фибром на млечната жлеза уплътненията са болезнени предменструално и намаляват след приключване на менструацията. Поради тази зависимост е удачно изследването да се повтори непосредствено след края на менструацията.


При наличие на карцином на гърдата формата и консистенцията на формацията не се променят в зависимост от менструалния цикъл.


При палпация на млечната жлеза специалистът трябва да обърне внимание и на регионалните лимфни басейни - аксиларни, подключични, както и да се определи техният брой, големина, консистенция, подвижност. Когато на преглед с палпация се установи палпируема туморна формация, трябва да се направи мамографско изследване.


Мамография се провежда от 5 до 12 дни след последната менструация. Основните проекции са кранио-каудална и латеро-медиална. При млади жени се прави ултразвуково изследване. Трета стъпка за доуточняване на процеса е извършването на тънкоиглена аспирационна биопсия и цитологично изследване на взетия материал. В зависимост от находките, установени при спазване на тази последователност се пристъпва към диагностициране.


2. Болки в млечната жлеза - масталгия

Болките в гърдата са вторият по честота симптом, заради който жените търсят лекарска помощ. Масталгията е чест симптом, особено във възрастта около 30 – 45 години и в повечето случаи се дължи на хормонален дисбаланс - високо ниво на естрогени или пролактин, ниско ниво на прогестерон, нарушение в липидната обмяна, недостатък на серотонин или ендорфини.


Болките в млечната жлеза могат да са циклични или нециклични.


Цикличните се срещат по-често в пременопауза и преди менструация. Продължават средно около 5 дни. Болките могат да се локализират в горен външен квадрант или да обхванат цялата гърда. Често са съпроводени с парене и тежест. Мамографията не дава отклонения.


Нециклична масталгия се среща два пъти по-рядко. Не е свързана с менструалния цикъл. От нея могат да се оплачат както жени в пременопауза, така и постменопаузални такива. По характер е стрелкаща, пробождаща, локализирана най-често във вътрешен квадрант на жлезата и краткотрайна.
Само около 7% от жените с карцином на млечната жлеза съобщават наличието на болка, но независимо от този малък процент винаги е необходимо доуточняване.


Някои специалисти съветват при циклична масталгия да се направи следното:

  • Диета с ограничаване приема на кофеин и мазнини, а с увеличаване на витамини от група А и Е.
  • При липса на ефект от диетата се прибягва до нестероидни противовъзпалителни медикаменти, приети самостоятелно или  в комбинация с диуретици за около седмица преди менструация
  • Ако първите два подхода не помогнат, може да се назначи терапия с гестагени във втората половина на цикъла – лутеиновата.
  • При тежки случаи на масталгия, неповлияващи се от горните методи и при жени в пременопауза, за да се облекчат симптомите, могат да се назначат медикаменти, които да доведат до медикаментозна менопауза.


3. Секреция от зърното

Секрецията на млекоподобна течност от гърдите е третият по честота симптом, който подтиква пациентките да потърсят медицинска помощ. Секрецията може да бъде физиологична, галакторея и патологична.

 

Физиологичната е двустранна и е част от акта на кърмене, характерен за бозайниците. Когато е извън акта на кърмене може да се дължи на стимулиране на гърдите с помпичка, сексуална стумулация, овулация, стрес.
Галактореята представлява секреция с млякообразен характер при некърмеща жена и се дължи на хормонален дисбаланс, свързан с високи нива на пролактина. Изисква лечение особено, ако е съчетано и с аменорея (липса на менструация), тъй като води до остеопороза.


Патологична е тази секреция, която е спонтанна, без болка, с постоянен характер и водеща начало най-често от един млечен канал. Секретът може да е кръв, серозно- кръвенист, серозен, или зеленикаво-сивкав по вид. Наличието на този симптом налага уточняване. Ексфолиативна цитология, при която се изследва секрет от мамилата и дуктографията (инжектиране на контрастно вещество в секретиращите канали) са двата най-често използвани неоперативни метода за поставяне или отхвърляне на диагнозата рак на гърдата  в тези случаи.


4. Кожни промени в областта на зърното и ареолата

Тези изменения са сравнително редки и най-често се свързват с болестта на Паджет (Paget). Тя започва едностранно като малка крустозна плака (коричка) с ярко червен цвят и леко надигнати ръбове. Най-често такива лезии нарастват периферно и предшестват появата на палпируем тумор на гърдата.

 

Болестта на Боуен (Bowen) представлява потенциално малигнена, добре ограничена, плоска червеникава плака, дължаща се най-често на интраепидермален карцином. Това е рядко заболяване и може да се срещне и на други места в тялото.

 

При базалноклетъчния карцином също има кожни промени, които да засегнат и областта на гърдите. При него се появява червникаво-кафеникава плака с неправилна форма. Диагнозата се поставя след биопсия и готов хистологичен резултат.

 

Самоизследването в домашни условия, както и ежегодните профилактични прегледи правят възможно поставянето на диагнозата рак на гърдата максимално рано, а това има отношение относно терапията и благоприятния изход на заболяването. Наличието на горе изброените симптоми винаги изисква преглед, доуточняване и допълнителни изследвания, проведени от специалист.