Хламидиазата е сред най-разпространените полово предавани бактериални инфекции, причинени от Chlamiydia trachomatis. Обикновено засягат хората в млада възраст и ако не се проведе навременно лечение, инфекцията може да причини сериозни усложнения.

 

Протичането на хламидиалните полово предавани инфекции е твърде разнообразно и нетипично. Относително дългият инкубационен период (от около една до две седмици, по-рядко до един месец) и безсимптомното носителство са причина за големия брой (неустановени) заразявания. Независимо от понякога липсата на специфични клинични прояви, тези инфекции при жените могат да засегнат всички отдели на гениталния тракт и да причинят тежки и непоправими промени по него. 



Инфекцията може да протече безсимтомно, остро или хронично и да причини салпингит (възпаление на маточните тръби), цервицит (възпаление и промени в епитела на маточната шийка), ендометрит (възпаление на лигавицата на матката), тазово-възпалителна болест... Освен половите органи, в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб.

 

Кои са най-честите симптоми?

  • Увеличено по количество влагалищно течение със или без различно изразени по степен сърбеж, парене и болки при полов контакт (диспареуния);
  • Възможна е появата на оскъдно генитално кървене и слузесто-гнойни секрети;
  • Постоянна умерена болка ниско в корема по-често едностранно, но и двустранно придружена от обща слабост, повишена температура, болки в гърба;
  • При немалка част болните, температурата и кръвните показатели са в норма и липсват данни за възпалителен процес;
  • Нарушения в менструалния цикъл (нередовни менструации).

 

Какви могат да бъдат усложненията при нелекувана хламидиаза?

Преминаването към горните отдели на гениталния тракт и хроничното и безсимптомно развитие на инфекцията води до образуването на сраствания и стерилитет. Chlamydia trachomatis има подчертан афинитет към паразитиране във власинките на маточните тръби, в резултат на което те стават ригидни и неподвижни, а настъпващите сраствания в лумена на тръбите водят до запушването им и съответно невъзможност за забременяване.

 

При бременните с храмидия се отчита повишен риск от спонтанен аборт, инфекция на плодния сак и околоплодната течност, разкъсване на околоплодните ципи и преждевременно раждане. 

 

Може ли инфекцията да се предаде на новороденото?

Инфектираната и нелекувана майка може да предаде инфекцията на новороденото дете в периода на раждане, при което да се развие конюктивит с гноевидна секреция (едностранно, между 4 и 14 ден след раждането), ринофарингит и/или интерстициална пневмония (проявяват се в първите 1-3 месеца след раждането). Инфекцията преминава след лечение с антибиотик назначен от неонатолог.


Принципно в интерес на здравето на новороденото, но и на майката се препоръчва бременни с активна генитална инфекция да раждат с цезарово сечение. Поради безсимптомното протичане на някои от инфекциите при минимални съмнения за такава, трябва да бъдат направени навременни изследвания и проведено адекватно лечение, както и контролни изследвания след лечението.

 

С какво се проявява при мъжете?

  • Уретрит - често уриниране, понякога придружено от слузесто-гнойно не обилно болезнено секретиране;
  • Сутрешни прояви на стъклен секрет от уретрата, като първата урина може да бъде мътна;
  • Незначителна болка и сърбеж в пикочния канал;
  • Простатит - сърбеж и парене при уриниране, тежест в тазовата област, поява на кръв в урината или при еякулация. 

 

Най-сигурният начин да се разбере дали инфекцията е хламидиална е посредством провеждането на лабораторни изследвания:

  • Взима се секрет от влагалището, шийката на матката на жената или от пениса на мъжа – уретрален секрет или еякулат, и се изпраща в лаборатория, където се провеждат тестове за установяване на вида на бактериите чрез посяване в специализирани среди;
  • Търсене на бактериите в урината;
  • Тестване на серумните концентрации на антитела (IgG, IgM и IgA) насочени срещу хламидии;
  • PSR диагностиката(най-добре в ранния на заболяването, когато все още антигенът може да се изолира от цервикалния и уретралния канал).

Контролното изследване се извършва на втората и четвъртата седмица след края на терапията със същия тест с който е поставена диагнозата.

 

Какво е лечението?

Трудно и в някои случаи продължително. Провежда се основно с тетрациклинови и макролидни антибиотици в различни дози и период от 7 до 14 дни в зависимост от тежестта и протичането. Подобно на другите полово предавани болести, за постигането на маскимален терапевтичен ефект е необходимо едновременното лечение и на партньора. Важна е превенцията, а именно – въздържанието от случайни полови контакти и правилното използване на презервативи.