Клинична картина при наличие на миома на матката

Често пъти клиничната картина е оскъдна или липсваща. Малките миомни възли не водят до сериозни оплаквания и се откриват едва на рутинен гинекологичен преглед. При жените с по-големи миомни възли - над 5 см разположени интрамурално едни от оплакванията са по-обилни менструации, както и скъсяване на интервала между две менструации. Поради по-обилните менструации, често пъти такива пациентки страдат от хронична анемия.

 


Други симптоми са болките, които могат да са разположени ниско в корема, или в кръста в случаите, когато миомният възел се намира по задната маточна стена и притиска подлежащите съдове и нерви. Болките могат да бъдат и със спастичен характер, когато миомният възел - най- често субмукозен се е отделил в кухината на матката и самата матка се опитва чрез маточни контракции да го „изхвърли“.


Стерилитет и инфертилитет. Стерилитетът от една страна се дължи на повишеното ниво на естрогените при жените с миома, а от друга страна на повишената маточна и тубарна контрактилност, които съпътстват състоянието. Инфертилитетът е свързан преди всичко с разположението на миомните възли. Когато са в кухината на матката пречат на имплантацията на оплоденото яйце. Когато са разположени в близост на маточния рог - пречат на транспорта на оплодената яйцеклетка, като не позволяват тя да премине през тръбата, в която се разполага миомният възел. Ако все пак настъпи бременност, то самата тя стимулира растежа на миомите, заради повишаването на хормоните - естроген и прогестерон. Когато миомният възел е голям - над 10 см той пречи на развитието на плода, тъй като стеснява кухината на матката и вследствие на това може да е причина за появата на скелетни деформации, или загиване на плода.

 

Диагноза на миомата на матката

За диагноза се използват параклинични и клинични методи. От параклиниката една обикновена пълна кръвна картина на жена с миомен възел и обилни менструални кръвотечения, ще покаже понижени стойности на хемоглобина. Често пъти тази анемия протича бавно - с месеци и дори години - хронична анемия и самите пациентки я толерират в известна степен, без да имат сериозни оплаквания. Анемията води до лесна уморяемост, слабост, апатия.

 

Ултразвуковото изследване е неоспоримо за доказване наличието на миома на матката. Други изследвания, които се използват са хистероскопия и лапароскопия. Клиничните методи са на фона на разгърната клинична картина, свързана с оплакванията на пациентката.

 

Усложнения

При нарушаване на кръвоснабдяването на миомния възел, което може да се наблюдава при бързо нарастващи миоми, или при торквирани (усукани) около своето краче, се създава предпоставка за възпалителни или некротични изменения във възела, както и клинична картина на остър хирургичен корем.

 

Злокачествено израждане в сарком. Среща се при около 0,5% от жените с миомни възли. Наблюдава се при жени обикновено около и след менопауза, при които се установява бързо нарастване на миомния възел, който преди това е нараствал с бавни и незначителни темпове. Бързият растеж буди съмнение за малигненост, особено в периода на менопауза, когато поради ниското ниво на естрогените наличните преди менопауза миомни възли намаляват своя обем, заедно с матката, а не нарастват. Злокачествено израждане може да се установи и при по-млади пациентки и поради тази причина, когато се провеждат консервативни методи на лечение е много важно ултразвуковото проследяването на растежа на миомния възел през около 6 месеца.

 

Акушерските усложнения са свързани както със самата бременност, така и с раждането и пуерпералния (послеродилния ) период.

 

Матката, в която се развиват миоми не се контрахира синхронно по време на раждане. Това води до удължаване на самото раждане.

 

По време на ранния послеродилен период миоматозната матка крие риск от по-обилни кръвотечения, забавена инволуция, а често пъти се развива и некроза в самия миомен възел.

 

Решението дали жената да роди нормално или оперативно се определя за всеки конкретен случай, като в съображение влизат не само наличието на миома на матката, а разбира се, възрастта на пациентката, състоянието на плода, неговото предлежание и други.