Миома на матката е най-често срещаният доброкачествен тумор, засягащ предимно жените във фертилна възраст. Възрастовата група жени, при които се открива най-често е около 35- 45 години, но ако пациентката има фамилна обремененост е възможно и по-рано да бъде диагностицирано. Установяването на наличие на миомен възел - един или няколко, обикновено става по време на рутинен гинекологичен преглед или по повод на оплаквания, свързани с миомата. В зависимост от разположението ѝ в матката, както и в зависимост от нейната големина, симптоматиката може да е оскъдна или значителна.
 
Самата генеза на заболяването не е напълно проучена. Знае се, че миомата е хормоночуствителен тумор, чийто растеж е в пряка зависимост от повишеното ниво на естрогените, които обаче не са от яйчников произход. Миомата на матката не се среща преди пубертета, а по време на менопауза намалява размерите си именно поради по-ниското хормонално ниво в тези периоди.

 

Смята се, че рискови групи жени за развитие на миома на матката са тези с наднормено тегло, диабет, метаболитен синдром. При тези състояния се получава повишена секреция на естрогени, които от една страна могат да доведат до поява на миомен възел в матката, до хиперплазия на лигавицата на матката, до поява на предрак или рак на матката или дори гърдата. Понякога има комбиниране на миомна матка и поликистозни яйчници при една пациентка. В генезата на заболяването трябва да се добави и фамилната предразположеност за поява на миома, унаследена по майчина линия.


 

Миомните възли са изградени от снопчета гладкомускулна тъкан, заобиколени от съединителна тъкан. Макроскопски (с просто око) представляват плътни, неправилно лобулирани тумори, отделени от околния миометриум чрез псевдокапсула. Самата миома няма собствена капсула, но от притискането на намиращия се в близост миометриум (мускулен слой) на матката се образува псевдокапсула, която позволява лесното отстраняване на тумора по време на операция. Големината на миомния възел може да е различна.

 

В зависимост от положението си в матката миомите биват:

  • Интрамурални. Те са образуват в миометриума на матката и се виждат много добре по време на ултразвуково изследване, защото се отграничават от околния миометриум. Това е най-често срещаното разположение.
  • Субсерозни миоми. Разполагат се по външната повърхност на матката и обикновено имат „краче“ - съединителна тъкан, която ги кръвоснабдява от матката и в която се намира съдов сплит, чрез който получават необходимото количество кръв.
  • Субмукозни. Те се разполагат към ендометриума - вътрешния слой на матката. Също имат краче. Поради притискането на съдовете на ендометриума от самия миомен възел, тези миоми често водят до интерменструални ( между две менструации ) кръвотечения.
  • Интралигаментарни. Разполагат се в широката връзка на матката, която я прикрепя към страничните тазови стени.
  • Цервикални миоми. Откриват се в шийката на матката и променят нейната форма. Понякога израждащ се субмукозен миомен възел може да бъде объркан с цервикален.
  • Паразитни миоми. Те се срещат рядко. Откриват се в коремната кухина по време на операция. Получават се при отделянето на събсерозен миомен възел, който продължава да се кръвоснабдява  от оментума на червата. Откриването на такъв тумор в корема буди съмнение за злокачествен процес и диагнозата се поставя окончателно след хистологичния резултат.

Очаквайте продължението