1. Какво е миома?

Миома на матката е най-честият тумор на женската полова система. Това е доброкачествено и хормонално чувствително образувание. Среща се при по-млади жени - на възраст 25-30 години. Произхожда от миометриума на матката. В зависимост от това какви влакна превалират в състава му се нарича още: лейомиома (повече са мускулните влакна), фибром (повече е съединителната тъкан) или лейофибром (приблизително по равно и от двата компонента).

По-често миомата се среща в негроидната раса – при почти 80% от жените, докато при европеидната раса - едва 25%. Много жени са носителки на миомен възел, но поради малките му размери нямат оплаквания и образуванието остава недиагностицирано.

Етиологията на заболяването не е установена. Рискови фактори за поява на миома на матката са: наднорменото тегло, поликистозните яйчници, диабетът и артериалната хипертония. Установена е и генетична предразположеност – наличието на роднина по права линия с миома увеличава риска за появата й 3 пъти.
 

2. Колко вида миомни възли има?


Първоначално миомните възли се намират в миометриума, имат малки размери и протичат без оплаквания. В зависимост от посоката си на нарастване се различават следните видове:

Интрамурален възел – най-честият вид. Развива се в стената на матката и, докато е малък, е асимптомен. С увеличаването на размерите си води до деформация на маточната кухина или притискане на вътрекоремен орган.

Субсерозен – този възел нараства по посока на коремната кухина. Може да достигне много големи размери и да се отдели от матката като се свързва с нея чрез тънък слой тъкан - краче. Това създава трудности при диагностицирането и може грешно да се сметне за новообразувание на яйчниците.

Субмукозен – нараства към кухината на матката и я деформира. Също като субсерозните възли и тези могат да бъдат на краче, което позволява да са подвижни. При определени условия миомният възел се завърта около оста си и попада в цервикалния канал. Спира притока на кръв към него и той некротизира. Това е спешно състояние и е известно като израждащ се миомен възел.

Интралигаментарни – не се срещат често. Размерите им нарастват по посока на прикрепващия апарат на матката.

Паразитни – това са субсерозни миомни възли, които “откриват” алтернативно кръвоснабдяване, отделят се от матката и се разполагат свободно в коремната кухина.

Растежът на миомите е силно зависим от нивата на естрогените и прогестерона. В повечето случаи те стимулират растежа на възлите.
 

3. Каква е клиниката?

При голяма част от жените протича безсимптомно. Най-честото оплакване е появата на нерегулярно кръвотечение (различно от менструалното), което често е и обилно. Последствие от него е анемията, протичаща с главоболие, сърцебиене и световъртеж.

Болката е друг възможен симптом. Тя може да се дължи на миомен възел на краче, който се е завъртял около оста си и е попаднал в цервикалния канал. Жената се оплаква от спазми ниско в корема. Те са причинени от маточни контракции, стремящи се да изхвърлят възела, приемайки го за чуждо тяло.

NEWS_MORE_BOX



В случаи, в които миомният възел пристиска околните органи – пикочен мехур, уретери и ректум, могат да се наблюдават често уриниране, констипация и хидронефроза (спиране на отичането на урината от бъбрека към пикочния мехур).

Нарастващите миомни възли деформират маточната кухина и са причина за стерилитет.
 

4. Как се диагностицира миомата и какво е лечението?

Миомният възел може да бъде открит при стандартен гинекологичен преглед. Със сигурност, диагнозата се поставя след ехографско изследване. Образуванието се визуализира и на скенер и ядрено-магнитен резонанс.

Лечебният план зависи от възрастта на жената и репродуктивните й планове. Медикаментозното лечение включва препарати за облекване на болката, коригиране на анемията (най-често с железни препарати) и хормони. Оперативното лечение се състои в отстраняване на възела – миомектомия. Неголемите миомни възли, които са асимптомни, се проследяват от лекар задължително на всеки 6 месеца.