Мекият шанкър, означаван още с термина шанкроид или ulcus venericum, е остро протичаща полово преносима болест. Причинител на болестта е грам-отрицателният бацил от вид Haemophilus ducreyi, който навлиза през нарушена лигавична бариера и предизвиква възпалителна реакция. Заболяването се характеризира с поява на болезнени язвички в областта на гениталиите и лимфаденопатия.

 

Haemophilus ducreyi е бацил, който предизвиква инфекциозно заболяване само сред хората. Преминава през лигавицата на половите органи, устата или ануса, т.е основен начин на заразяване е вагиналният, оралният или аналният секс. Преминавайки през лигавичната бариера, бацилът отделя токсин, който предизвиква разрушаване на тъканите и образуване на язвички. Грам-отрицателният бацил е силно вирулентен, тъй като потиска процеса на фагоцитоза в организма и по такъв начин обезвреждането му е ограничено. Инкубационният му период е от три дни до две седмици, но най-често симптомите се проявяват в рамките на 5-7. ден от заразяването.


 

Мекият шанкър е инфекциозно заболяване, което се среща основно сред жителите на Африка, Централна и Южна Америка и Карибите. Среща се по-често сред мъже и жени на възраст между 21 и 30 години. Основен рисков фактор за развитието му са ниските социално-битови условия на живот. Други рискови фактори, които могат да доведат до заразяване с мек шанкър, са случайните сексуални контакти, множеството партньори, употребата на наркотици и др. Установено е, че страдащите от шанкроид имат по-висок шанс за заразяване с вируса на СПИН.

 

Проява на заболяването има около седмица след заразяване. Симптоматиката е по-добре изразена сред мъжете. Характерна е появата на единични или множество силно болезнени язвички с назъбени граници. Обикновено язвите съдържат жълтеникав ексудат. При мъжете характерни места за развитието им са препуциума, френулума (юздичката) и в областта на бразда около короната на пениса. Язвичките при мъжете обикновено са единични. Характерна е появата на едностранна лимфаденопатия, като ингвиналните лимфни възли могат да се уголемят до размерите на кокоше яйце.

 

При жените язвичките са множествени, могат да достигнат до 10 на брой. Образуват се в областта на големите срамни устни, клитора, маточната шийка, ануса. Язвичките могат да са неболезнени и при определени условия да изкървят. При жените мекият шанкър обикновено се проявява с болка и парене при уриниране (дисурия), болка по време на полов акт (диспареуния). Важно е състоянието да се разграничи от сифилиса и от херпес симплекс вируса. Сифилисът е сексуално-трансмисивна болест, причинена от батерията Treponema pallidum, като при заболяването се образува твърд шанкър. Язвички по гениталиите се образуват и при заразяване с herpes simplex virus (HSV).

 

Поставянето на диагноза шанкроид понякога може да бъде трудна задача. Важно значение има клиничната проява – язвичките и лимфаденопатаята. Тези симптоми могат да насочат лекаря към диагнозата. За потвърждаване на състоянието се взема секрет от язвичката, от които се изолира грам-отрицателния бацил. Взетият материал се посажда върху подходяща хранителна среда при определени условия. Този начин на диагностика отнема повече време и усилия, поради което съществува и друг диагностичен подход – полимеразна верижната реакция (PCR).

 

Лечението на мекия шанкър е антибиотично. Първа линия лекарства, който се използват за лечението му, са азитромицин 1г, единична перорална доза или цефтриаксон 250 мг, интрамускулно. Може да се проведе и седемдневен курс на лечение с еритромицин от 500 мг, три пъти дневно, перорално. В някои случаи се прилага и тридневна терапия с ципрофлоксацин 500 мг, два пъти на ден. Лечението трябва да се проведе при двамата полови партньори и през периода на терапия е нужно да се ограничат половите контакти.