По данни на Световната здравна организация (СЗО) една на всеки четири бременности е нежелана и завършва с аборт. В тази статистика не влизат абортите по медицински показания, както и спонтанните аборти. В последните пет години броят на абортите по желание все повече се увеличава, което крие риск за сериозен демографски, проблем особено в развитите страни.

 

Прекъсването на бременността - аборт, може да се осъществи с медикаменти, или оперативно. Прекъсването на бременността по желание е законно до 12-та гестационна седмица. След този срок абортите са  криминални с изключение на тези по медицински показания и спонтанните. Аборт по желание на непълнолетно, или малолетно момиче е позволен само със съгласието на нейните родители, на които трябва подробно да се обяснят всички възможни рискове и усложнения, които крие самата процедура.


 

Инструменталното прекъсване на нежелана бременност става в болнична обстановка, след като предварително е установено, че се касае за вътрематочна такава, както и след доказване, че бременността не е продължила повече от 12 гестационни седмици. Предимствата на този вид прекъсване на бременността са няколко: 

  •  Самата манипулация трае около 10 минути;
  •  При правилно извършена процедура рискът от остатъчна резидуална тъкан е минимален;
  •  Има лек дискомфорт след самата манипулация наподобяващ болезнена менструация, който лесно може да бъде овладян с болкоуспокояващи;
  •  Кървенето след процедурата рядко продължава повече от 5- 7 дни, но е със слаб интензитет;
  •  Инструментален аборт може да се извърши при пациентки, страдащи от астма - заболяване което е контраиндикация за медикаментозен аборт.

Недостатъци на инструменталното прекъсване на бременността:

  • Необходима е краткотрайна венозна анестезия. При някои пациентки може да се прибегне до локална анестезия, чрез инжектиране на анестетик в маточната шийка, но самата процедура независимо от приложеното обезболяване е болезнена и шокогенна, а пациентката е в съзнание;
  • Преди самата манипулация трябва да се направи микробиологично изследване на влагалищния секрет на пациентката, защото ако има инфекция във влагалището, тя може да бъде пренесена в кухината на матката и да доведе до ендометрит (възпаление на матката) с всичките му негативни последици;
  • Често след манипулацията се налага прием на широкоспектърни антибиотици, за да се намали рискът от инфекции;
  • Следващата бременност трябва да бъде отложена за срок от минимум три месеца;
  • Възможно е да остане резидуална тъкан, която да е благоприятна среда за поява на инфекция в матката и нейните придатъци - аднекси. Наличието на резидуална тъкан независимо от начина на прекъсване на бременността налага извършването на повторна процедура
  • Едно от най-тежките усложнения е синдромът на Ашерман. Дължи се на нарушаване на базалния слой на ендометриума по време на самата манипулация, което води до образуване на нежни, ципести сраствания между предната и задната маточна стена. Тези сраствания водят до липсата на менструация, независимо, че има предшестваща овулация. На преглед с ултразвук се вижда, че лигавицата на ендометриума е тънка, приличаща на тази при десквамационна фаза (сякаш менструацията току-що е приключила ). Установяването на синдром на Ашерман след аборт налага да бъде извършена оперативна хистероскопия, с която фините сраствания да се отстранят. След манипулацията може да се постави и вътрематочен песар (спирала) за няколко месеца, за да не се получат отново сраствания.
  • Стерилитет. Рядко се наблюдава, ако е имало само един инструментален аборт, но рискът се повишава с всеки следващ.
  • Заради изброените недостатъци на инструменталния аборт, пациентките чиято бременност е нежелана, все по-често се интересуват от това какво представлява медикаментозният аборт, както и какви рискове крие. Този аборт може да бъде направен стига срокът на бременността, считан от първия ден на последната редовна менструация да не надвишава 63 дни (9 седмици). След този срок рискът от неуспех и резидуална тъкан се повишава двойно. Независимо от начина на прекъсване на бременността, най-важното условие е да се потвърди, че тя се развива вътрематочно. След като се потвърди това чрез преглед с ултразвук при гинеколог, може да се обсъдят и вариантите за нейното прекъсване.

Предимства на медикаментозния аборт:

  • Не се налага болничен престой. Някои пациентки дори продължават да ходят на работа;
  • Не се налага краткотрайна венозна анестезия;
  • Достатъчно е да се изчака един правилен менструален цикъл след медикаментозния аборт, за да се възобновят опитите за зачеване. Това предимство се използва в случаите на медикаментозно прекъсване на желана, ранна бременност поради не развиваща се такава ( кухо яйце, задържан аборт);
  • Не може да се получат синехии- синдром на Ашерман;
  • Не води до стерилитет;
  • Не се налага приемането на широкоспектърни антибиотици.
  • Основни недостатъци на прекъсването на бременността с медикаменти:
  • По-голяма продължителност - няколко дни;
  • Болки. Те са коликообразни и особено силни при някои жени. Болките са в областта на малкия таз и кръста и са с най-голям интензитет непосредствено преди експулсията на плодния сак, или на части от него. Силните болки налагат употребата на по-големи дози болкоуспокояващи.
  • По-голям риск от резидуа, особено ако бременността е след 10-та гестационна седмица;
  • Обилно кървене, което може да доведе до необходимост да се прибегне до инструментален аборт, за да спре кръвотечението и да се контрахира матката;
  • Бавно възстановяване на менструалния цикъл при някои пациентки;
  • Прекъсването на бременността с медикаменти отнема няколко дни и това може да доведе до по-голяма психологическа травма на пациентката, особено в случаите, когато тя прекъсва бременността под натиск на партньора или роднини.

 

Легалният медикаментозен аборт в България се прави след като пациентката постъпи в болница, където трябва да даде информираното си съгласие за процедурата. След като се оформят всички документи в самата болница пред погледа на своя гинеколог, или друг медицински персонал тя приема първата таблетка необходима за извършването на медикаментозния аборт, след което може да се прибере вкъщи.


Лекарят дава на пациентката още една таблетка, която тя трябва да приеме в срок от 36 до 48 часа след първата таблетка. Издава се рецепта за болкоуспокояващи. Обяснява се подробно колко е възможното допустимо кървене, което може да се получи след приема на таблетките, както и кога кървенето е опасно и трябва да се потърси медицинска помощ. След 10-14 дни пациентката трябва отново да посети своя гинеколог, за да се установи дали бременността е прекъсната, дали има остатъчна тъкан, или каквито и да било други отклонения.

 

Първият медикамент за прекъсване на бременността е антихормон, който действа като блокира ефектите на прогестерона. Прогестеронът е хормон, който е необходим за поддържане на нормална бременност.


Преди 10-та седмица той се синтезира в най-големи количества от жълтото тяло на бременността, което се развива на мястото на руптуриралия овулаторен фоликул. След този срок синтезът му продължава от плацентата. 


Първият медикамент води до блокиране на ефектите на прогестерона, до отлепване на плодния сак, което води до спиране на сърдечната дейност на ембриона.


Вторият медикамент съдържа простагландин. Той е необходим за омекване на маточната шийка, както и за предизвикване на маточни контракции, които да експулсират плодния сак. Прилага се между 36-48 часа след първия медикамент, който пациентката поглъща в болницата.

 

Кога не може да бъде направен медикаментозен аборт:

  • Ако пациентката е алергична към някои от съставките в медикаментите;
  • Ако срокът на бременността е повече от 63 дни, считано от първия ден на последната редовна менструация;
  • Ако бременността не е потвърдена, че е вътрематочна;
  • Ако гинекологът има съмнение за екстраутеринна бременност;
  • Ако пациентката има поставен вътрематочен песар. В тези случаи той трябва да бъде изваден преди приема на първата таблетка!
  • Ако пациентката има сърдечносъдови, чернодробни, бъбречни заболявания, или страда от недоимъчно хранене и анемия. При ниско хемоглобиново ниво в кръвта и анемия, използването на медикаменти за прекъсване на бременността е противопоказано, заради съпътстващото го по-обилно и продължително кървене, което може да влоши основното заболяване.
  • Ако пациентката страда от хемофилия, или други заболявания, които нарушават кръвосъсирването на нейната кръв, или ако приема антикоагуланти като постоянна терапия;
  • Ако пациентката страда от астма. Простагландините в състава на втория медикамент могат да провокират тежък астматичен пристъп, който да наложи дори интубация. Поради тази причина приемът на такива медикаменти е строго забранен при тези пациенти особено в домашни условия без наличие на медицински персонал и подходяща апаратура наблизо.

 

За да се избегне инструментален и медикаментозен аборт в случаите на нежелана бременност, всяка пациентка трябва подробно да обсъди със своя гинеколог кои са най-подходящите методи за контрацепция в нейния конкретен случай. Прекъсването на бременността трябва да става с пълна увереност, че се взима най-правилното решение, защото дори и най-малките колебания могат да доведат до тежки психологически травми за пациентката в последствие!