Лутеинизиращият хормон се произвежда от хипофизната жлеза и е един от основните хормони, които контролират репродуктивната система.
Лутеинизиращият хормон, подобно на фоликулостимулиращия хормон, е гонадотропен хормон, произвеждан и освобождаван от клетките в предния дял на хипофизната жлеза. Той е от решаващо значение за регулиране на функцията на тестисите при мъжете и яйчниците при жените.
При жените лутеинизиращият хормон изпълнява различни роли в двете половини на менструалния цикъл. В седмици една до две от цикъла е необходим лутеинизиращ хормон, за да стимулира яйчниковите фоликули в яйчника да произвеждат женския полов хормон естрадиол.
Около 14-ия ден от цикъла, скок в нивата на лутеинизиращия хормон причинява разкъсване на фоликула на яйчника и освобождаване на зрял овоцит (яйцеклетка) от яйчника, процес, наречен овулация. През останалата част от цикъла (трета до четвърта седмица) остатъците от фоликула на яйчника образуват жълто тяло.
Лутеинизиращият хормон стимулира жълтото тяло да произвежда прогестерон, който е необходим за поддържане на ранните етапи на бременността, ако настъпи оплождане.
Фината настройка на освобождаването на лутеинизиращ хормон е жизненоважна за поддържане на плодовитостта. Поради това съединения, предназначени да имитират действията на гонадотропин-освобождаващия хормон, лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон, се използват за стимулиране на функцията на половите жлези в техники за инвитро оплождане.
Измерването на нивата на лутеинизиращия хормон в урината може да се използва за предсказване на времето на пика на лутеинизиращия хормон при жените, а оттам и на овулацията. Това е един от методите, използвани в комплектите за прогнозиране на овулацията, използвани от двойки, които желаят да заченат.
Високите нива на лутеинизиращ хормон могат да бъдат индикация за безплодие. Тъй като секрецията на лутеинизиращ хормон е строго контролирана от хипоталамо-хипофизно-половата ос, високите нива на лутеинизиращ хормон в кръвния поток могат да показват намалено производство на полови стероиди от тестисите или яйчниците (например, както при преждевременна яйчникова недостатъчност).
Синдромът на поликистозните яйчници е често срещано състояние при жени, свързано с високи нива на лутеинизиращ хормон и намалена плодовитост. При това състояние дисбалансът между лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон може да стимулира неподходящото производство на тестостерон.
Генетични заболявания, като синдром на Клайнфелтер и синдром на Търнър, също могат да доведат до високи нива на лутеинизиращ хормон. В резултат на това тестисите са малки и не отделят адекватни нива на тестостерон, за да поддържат производството на сперма. Синдромът на Търнър е разстройство, от което страдат само жени, причинено от частично или пълно изтриване на X хромозома.
При засегнатите пациентки функцията на яйчниците е нарушена и следователно производството на лутеинизиращ хормон се увеличава, за да се опита да стимулира функцията на яйчниците.
Ниските нива на лутеинизиращ хормон също могат да доведат до безплодие както при мъжете, така и при жените, тъй като е необходимо критично ниво на лутеинизиращ хормон, за да се поддържа функцията на тестисите или яйчниците.
При мъжете пример за състояние, при което се откриват ниски нива на лутеинизиращ хормон, е синдромът на Калман, който е свързан с дефицит на секреция на гонадотропин-освобождаващ хормон от хипоталамуса.
При жените липсата на лутеинизиращ хормон означава, че не настъпва овулация и менструалният цикъл може да не настъпва редовно. Пример за състояние, което може да бъде причинено от твърде малко лутеинизиращ хормон, е хипоталамусната аменорея.
Рефенеции:
1.Barbieri RL. The endocrinology of the menstrual cycle. Methods Mol Biol. 2014;
2.Gaskins AJ, Mumford SL, Wactawski-Wende J, Schisterman EF. Effect of daily fiber intake on luteinizing hormone levels in reproductive-aged women. Eur J Nutr. 2012;
3.Kumar P, Sait SF. Luteinizing hormone and its dilemma in ovulation induction. J Hum Reprod Sci. 2011 Jan;
