За голям брой жени стресът на работното място, проблемите във взаимоотношенията с партньора, понижените нива на половите хормони и други фактори въздействат негативно върху либидото. Думата либидо (от латински: libido, желание) означава сексуално влечение.

 

Липсата на либидо, известно още в медицинските среди като хипоактивно нарушение на сексуалното желание, е най-честата форма на сексуално нарушение сред жените от всички възрастови групи. За разлика от мъжете, чието основно оплакване в секса е еректилната дисфункция, най-сериозният сексуален проблем при нежния пол се дължи на комбинация от психически, социални и физически фактори, а за тях липсва „вълшебно” хапче.


 

Ролята на половите хормони

 

Сексуалното желание при жената зависи от наличието на естрогени (женски полови хормони, синтезирани от яйчниците). Редица изследвания докладват за засилено либидо при жените в предовулаторната фаза на менструалния цикъл, което предполага, че хормоните, отговорни за овулацията (напр. естрогени), повишават и сексуалното желание.

 

Естрогените са необходими за нормалната функция на женските гениталии. Вулвовагиналната атрофия, резултат от естрогенния дефицит, е причина за изтъняване на влагалищния епител, намаляване на неговата еластичност и лубрикация и настъпване на промени в чувствителността на женските полови органи. Всички тези фактори водят до влагалищна сухота, а понякога и болка по време на половия акт (диспареуния). Вагиналната атрофия има сериозно отражение върху сексуалната функция и може да засегне всички аспекти на сексуалното здраве, включително сексуалното желание.

 

Андрогените се произвеждат в тялото на жените в ниски концентрации от две жлези с вътрешна секреция – надбъбреци и яйчници. Те участват във формирането на сексуалното желание при жената, въпреки че ролята им не е все още напълно изяснена. Установено е, че на ниво централна нервна система естрогени и андрогени действат синергично за повишаване на сексуалната възбуда.

 

Нормално либидото намалява с възрастта във връзка с понижаване нивата на половите хормони. Това е резултат на физиологични процеси, които нормално съпътстват стареенето: настъпване на менопаузата и отпадане на яйчникова продукция на естрогени и андрогени. Концентрацията на андрогени намалява с възрастта допълнитено и поради понижение в продукцията им от страна на надбъбречните жлези. Жените на 40-годишна възраст имат двойно по-ниски нива на андрогени в сравнение с 20-годишните момичета.

 

Ролята на нервната система

 

Сексуалната мотивация при жената зависи силно от взаимовръзката между факторите на средата и ролята на партньора. След събуждане на сексуалното желание, сексуалната възбуда се медиира от централната и автономната нервни системи. Симпатикусовата активност е важна за поддържане на сексуалното желание, докато парасимпатикусовата активност играе съществена роля основно на периферно ниво (за кръвонапълване на клитора и лубрикация).

 

Половите хормони осъществяват ефекта си посредством различни невротрансмитери, които модулират сексуалното желание. Интересен факт е, че те са еднакви при мъжете и жените: азотен оксид (NO) и вазоактивен интестинален пептид (VIP).

 

NEWS_MORE_BOX

 

Ролята на половите органи

 

Въпреки очевидните анатомични разлики между мъжа и жената, на ниво полови органи физиологичните процеси на сексуална възбуда и достигане на оргазъм не се различават съществено. Релаксация на съдовата гладка мускулатура, опосредствана от повишаване на NO-синтезата, води до кръвонапълване на клитора и околните структури при жената, съответно пениса при мъжа. Заболявания на гръбначния стълб и други проблеми от неврологичен или съдов характер могат да бъдат причина за нарушена сексуална възбуда.

 

Какви други фактори играят роля?

 

  • междуличностни взаимоотношения - проблеми с интимния партньор, липса на емоционална задоволеност във връзката, раждане на дете или грижата за близък човек
  • въздействия от социален характер - стресът на работното място, напрежението сред колегите, културни и религиозни обичаи
  • здравословни проблеми – психични, гинекологични проблеми, като депресия, ендометриозата, както и заболявания на щитовидната жлеза се асоциират с понижено сексуалното желание
  • прием на някои медикаменти и др.