Ендометриозата е състояние, при което цикличната болка е основният симптом, влошаващ качеството на живот. Употребата на орални контрацептиви, комбиниращи естрогенова и прогестеронова съставка представляват първа линия на терапия при ендометриалната тазова болка. 


Оралните контрацептиви, които е желателно да се използват при еднометриозата, се приемат всеки ден без почивка от 7 дни както е схемата за предпазване от нежелана бременност. По време на почивката от прогестени се появява кървене, което, обаче, при ендометриални промени може да причини засилване на болката. 


Примери за хормонални таблетки с активните вещества са: норетиндрон 5 до 20 мг дневно, диеногест 2 мг дневно, като основният страничен ефект е промяната в нивата на липидите в кръвта - дислипидемия с увеличаване на LDL холестерола ("лошия" холестерол) и намаляване на HDL холестерола ("добрияЮ холестерол). 



Приложението на хормоналните препарати като депоформа също е възможно като например интрамускулната аплиакция на мепо медроксипрогестерон DMPA. Основният страничен ефект на DMPA e, че може да блокира овулацията за дълъг период от време след преустановяването на приема му.

 

Затова не се препоръчва използването му при жени, които желаят да забременеят. Също така, понякога кървенето след спирането на препарата може да бъде продължитено, тежко и трудно за корекция, така че DMPA се препоръчва при резидуална (остатъчна) ендометриоза след хистеректомия, където кървенето не е проблем. 


Поставянето на вътрематочно устройство, което секретира хормони, също е приемлива терапия за ендометриозата. Спирала с отделяне на левоноргестрел 20 мкгр. дневно изтънява ендометриума, намалява менструалното кървене, а оттам и болката. Усторойството предоставя постоянна терапия за 5 години, а локалното отделяне на прогестин намалява системните странични ефекти на хормона. 


Даназол беше основият орален хормонален препарат, изпозлван за лечение на болката при ендометриоза преди 20 години. Като слаб андроген, обаче, страничните действия са доста и са свързани с покачване на телесната маса, акне, хирзутизъм (засилено окосмяване), атрофия на млечните жлези. 

 

NEWS_MORE_BOX


При жени, чиито симптоми не се повлияват от естрогенови или прогестеронови препарати, се преминава към втора линия терапия. Тя се състои от използването на агонисти на хормон, отделян от хипоталамуса, които се казва гонадотропен рилийсинг хормон - GnRH. Лечението с GnRH винаги трябва се придружава от съпътсваща терапия с естроген или прогестерон. 


Лечението с GnRH аналози подобрява болковия синдром при ендометриозата, защото заболяването е естроген-зависимо заболяване. При липсата на естрогени, обаче, се създава поставка за развитие на естрогенов дефицит с топли вълни, некачествен сън, вагинална атрофия и сухота, липса на либидо. 


Прибавянето на естрогенов хормон предотвратява разгръщането на това състояние, като се смята, че ниските дози естрогени предпазват от хипоестрогенизъм и все пак не са достатъчни, за да активират ендометриозата. Всеки еквивалент на 1 мг 17-бета естрадиол е подходяща съпътсваща хормонална терапия. 


Всяка опция лечение се прилага за минимум от три месеца и се прави оценка на лечението в края на този период.