Лечението на миомата на матката е консервативно и оперативно. Консервативно се третират малки миомни възли при жени около и в менопауза, както и такива, които не дават оплаквания. При жени във фертилна възраст начинът на лечение се определя според големината, положението, наличието на оплаквания от миомния възел и репродуктивното желание на пациентката. По време на бременност малките миомни възли имат тенденция към по-усилен растеж, особено през първия триместър, а по-големите миомни възли нарастват с по-бавни темпове.

 

Един от начините на консервативно лечение е поставянето на биоактивна вътрематочна спирала натоварена с левоноргестрел. Това е гестаген, който се отделя локално - само в матката и намалява симптомите на по-обилно кървене, предизвикани от интрамуралните миомни възли. Подходящо лечение е при иноперабилни и не много големи миомни възли.


 

Лечение с аналози на гонадолиберина. Тези медикаменти водят до обратима менопауза на пациентката, тъй като понижават синтеза на полови хормони и съответно намаляват големината на миомния възел. Трябва да се приемат минимум 3 месеца. В днешно време се използват при жени около и в менопауза, както и при такива, при които ще се предприеме оперативно лечение за отстраняване само на миомния възел, а не и на самата матка. Чрез тези медикаменти се намалява големината на миомата и тя става по-„удобна“ за операция.

 

Лечението с хормонални контрацептиви е спорно и ефектът не е особено значителен, тъй като с тях се блокира синтезът на овариални естрогени и гестагени, а при миомата на матката повишените естрогени не са от яйчников произход.

 

Оперативното лечение цели отстраняването на миомния възел, а при наличието на няколко миомни възела при жени около менопауза се препоръчва отстраняването на цялата матка. При жени преди 45 години задължително се оставят яйчниците, ако в тях няма налична патология. Има жени, които желаят да не бъде отстранена маточната шийка, както и  истмичната част на матката, за да могат да продължат да менструират. Оставянето на маточната шийка крие риск за развитие на преканцерози и канцерози и поради тази причина начинът на операция се преценява индивидуално за всеки конкретен случай.

 

Субсерозен миомен възел с малки размери може да се отстрани и  хистероскопски. Лапароскопските операции заменят до голяма степен отворените операции, тъй като чрез тях се намалява процентът на постоперативните сраствания, а възстановителният период на пациентката е много по-кратък. Изборът на достъп за операция зависи от желанието на жената и възможностите на оператора.

 

Един оперативен подход е емболизирането (запушването) на утеринната артерия (тя кръвоснабдява матката), чрез което се цели намаляване на кръвотока към матката и намаляване на растежа на миомния възел. Техниката е свързана с внасянето на специални за целта частици в маточните артерии, като за достъп се използват бедрените артерии на жената. Методът крие много други усложнения и е с ограничено приложение.

 

Като правило по време на цезарово сечение миомните възли не се премахват, поради факта, че самата матка е с по-големи размери, добре кръвоснабдена е и операцията крие риск от по-обилни кръвозагуби. Най- рано може да се предприеме оперативно лечение 6 месеца след раждане, когато матката ще се е възстановила. По време на цезарово сечение може да се махнат миомни възли, които се намират на мястото на оперативния разрез, или са субсерозни на краче, защото тяхното отстраняване няма да доведе до сериозна кръвозагуба. Дали да се премахнат, или не наличните миомни възли по време на цезарово сечение се определя индивидуално за всеки конкретен случай.