Лабораторните тестове са тестове, чрез които се установява общото състояние на човешкия организъм и неговата функционалност. Те може да се прилагат с диагностична или с профилактична цел. За изследването могат да се използват различни биологични материали – венозна кръв, урина, секрети (гърлен, вагинален, уретрален и др.), фецес, ликвор, храчки, повърнати материи и др. В акушерството и гинекологията най-често използванете материали за осъществяване на лабораторни тестове са венозната кръв, урината и вагиналния секрет.

 

Лабораторните тестове, които гинекологът най-често може да назначи, се свеждат до пълна кръвна картина, тест за бременност, изследване на женски и мъжки полови хормони, изследване за сексуално-трансмисивни болести, определяне на кръвни групи и резус-фактор, цитонамазка.


 

1. Тестовете за бременност са едни от най-често прилаганите в областта на акушерството и гинекологията. Установяването на бременност се основава на откриването в урината или в кръвта на човешки хорионгонадотропин (HCG), който се произвежда само от бременната жена. HCG започва да се секретира при прикрепването на оплодената яйцеклетка към лигавицата на матката (имплантация). Наличието му може да бъде установено с кръвен тест около 11 дни след оплождане, а с уринен – 12-14 дни след оплождане.

 

Тестовете за бременност са два основни типа: уринарни и кръвни тестове. Уринарните тестове могат да докажат бременност след първия ден на закъснение на менструацията, а някои от тях могат да детектират такава и преди самото закъснение. Предимството на тези тестове е, че са лесни за изпълнение и ако бъдат изпъленени според инструкциите гарантират точност в 98-99 % от случаите. Ако уринарният тест е напревен много рано, преди закъснението на месечния цикъл, е много вероятно да излезе отрицателен, защото нивата на човешкия хорионгонадотропин ще са все още много ниски и няма да могат да бъдат отчетени.

 

Кръвният тест за бременност е много по-точен от уринарния и може да докаже бременност и преди закъснение на менструацията – 6-8 ден след овулация. Изследва се венозна кръв. Различават се качествен и количествен кръвен тест, като и при двата се изследва HCG. Качественият тест установява единствено присъствието или отсъствието на човешкия хорионгонадотропин в кръвта, докато количественият определя точното му количество и може да „засече” много ниски концентрации. Количественият кръвен тест може да се използва и за откриване на аномалии по време на бременност – напр. извънматочна (ектопична) бременност, спонтанен аборт и др.

 

2. Пълната кръвна картина е доста информативно изследване за оценка на общото състояние на организма. В акушерство и гинекологията повишеният брой на левкоцити (левкоцитоза), придружен от тазова болка, абнормно кървене, вагинално течение с неприятна миризма и температура, показва развитието на инфекциозен процес. От кръвната картина важен диагностичен белег също е нивото на хемоглобин. Ниското му ниво, заедно с намален брой еритроцити и/или хематокрит (отношение между брой еритроцити и общ обем на кръвта), говори за развитие на анемия. Анемията може да е симптом на гинекологично състояние, свързано с тежки абнормни кръвоизливи – например маточни фиброиди.

 

Ниският хемоглобин е често срещано състояние и по време на бременност. Причината за намаляването му е увеличеният обем на кръвта на майката. Нормално хемоглобинът през първи и трети триместър от бременност е около 110 г/л, а през втори - около 105 г/л. Следенето на този показател по време на бременност е изключително важно, тъй като спадането му под референтните стойности води до развитие на анемия, кислороден дефицит за тъканите и може да доведе до усложенения при плода.

 

3. Определянето на кръвна група и резус (Rh) фактор е много важно при установяването на бременност. Жени с отрицателен Rh-фактор е нужно да бъдат следени по време на цялата бременност за наличие на анти-D антитела и техния титър в случай, че плодът е Rh (+) и негови антигени преминат в кръвта на майката.

 

4. Изследването на женските полови хормони се налага при всяко отклонение от нормалния месечен цикъл – липса на менструация (аменорея), болезнена менструация (дисменорея), при невъзможност за забременяване (инфертилитет), за установяване на менопауза и др. Най-често се изследват фоликуло-стимулиращ хормон (FSH), лутеинизиращ хормон (LH), естрадиол, прогестерон и пролактин, като всеки от тях се изследва в определена част от месечния цикъл:

 

  • Между трети и пети ден от менструациятаFSH, LH, естрадиол, пролактин. FSH, LH и естрадиолът дават информация за овариалния резерв на жената. Повишените нива на пролактин са една от причините за инфертилитет и аномалии в менструалния цикъл;
  • 21-ви ден от менструалния цикълпрогестерон. Той е отговорен за износването на плода по време на бременност. Изследва се за определяне на риска от спонтанен аборт, при проследяване на рискова бременност и др.

 

В някои случаи може да се изследват мъжките полови хормони (андрогени), от които най-често изследван е тестостеронът. Повишените нива на тестостерон, съчетани с повишено окосмяване (хирзутизъм), инсулинова резистентност, акнеична кожа, аменорея и кисти на яйчниците, се наблюдават при синдрома на поликистозните яйчници.

 

5. Тест за сексуално-трансмисивни болести се препоръчва на пациенти с рисков полов живот – голям брой сексуални партньори, често сменяне на половите партньри, повече от един полов партньор, пациенти, водещи полов живот от ранна възраст, хомосексуалисти. Пациентите се изследват за хламидия, гонорея, трихомониаза, бактериална вагиноза, сифилис, човешки папилома вирус (HPV), HIV, генитален херпес и др. Изследва се кръв, урина или вагинален секрет.

 

6. Цитонамазка или т.нар. Pap-тест е изследване, чрез което се откриват абнормни разраствания от клекти в областта на маточната шийка. Вагинален секрет се взема по време на тазово изследване. У нас се препоръчва жени над 30-годишна възраст да си правят цитонамазка ежегодно, а при два отрицателни резултата – на всеки три години.

 

Лабораторните тестове в акушерството и гинекологията имат огромно значение за диагностицирането на нарушения в менструалния цикъл, инфертилитет, инфекциозни заболявания, полово предавани болести, предракови и ракови състояния.