За късен пубертет (pubertas tarda) може да се говори тогава, когато липсва соматичен растеж и поява на вторични полови белези след 12-годишна възраст и липсва менархе след 15-годишна възраст. Най-честата причина се дължи на хипооваризъм (намален синтез на хормони от яйчника). Недостатъчното производство на естрогени, или тяхното ниско ниво, не може да активира оста хипоталамо – хипофизо - яйчник и в резултат на това пубертетът закъснява.

 

Причината за късния пубертет може да се дължи и на ниските нива на соматотропния хормон, който заедно със стероидните хормони дава началото на пубертета чрез израстване на момичето на дължина. Голям процент от случаите на закъснял пубертет са генетично зависими. Други причини могат да бъдат генетични аномалии, загуба на тегло и anorexia nervosa, хипотиреоидизъм, пролактиноми (тумори на хипофизата, които синтезират пролактин ), тумори и дефекти на ЦНС и други.


 

За лечението на късния пубертет преди всичко трябва да се обърне внимание на причината, която е отговорна за появата му и тя да бъде отстранена по възможност.

 

Началното лечение е свързано с прилагането на ниски дози естрогени, които да подпомогнат костния растеж и да дадат начало в проявата на вторичните полови белези.

 

Установено е, че дори минимални дози естрогени - например 10 mg етинилестрадиол могат да постигнат този ефект. Това количество от хормона е достатъчно, за да се даде растежен тласък, но е недостатъчно, за да доведе до вкостяване на дългите кости.

 

Прието е около половин година след започване на лечение с естрогени, да се добави и гестаген за около 12 дни всеки месец. За удобство могат да се използват комбинираните орални контрацептивни препарати, или комбинирани препарати използващи естествени естрогени, прилагащи се за лечение на ранна менопауза.


Идиопатичният закъснял пубертет в повечето случаи не изисква терапевтична намеса. Всяко отклонение от нормалното протичане на пубертета при момичетата трябва да бъде изяснено, за да се вземат адекватни и навременни мерки.