Кървенето след полов акт, означавано още с термина посткоитално кървене, е състояние, което се среща сред 9 % от жените в репродуктивна възраст. Причините за появата му са доста разнообразни, но в повечето случаи не е налице сериозен проблем. Освен сред жени в репродуктивна възраст, посткоиталното кървене може да се наблюдава и сред жени в менопауза. При наличие на подобно кървене е нужно да се изключи развитието на малигнен процес.

 

Кървенето след секс е доста неприятно и в голям процент от случаите е придружено от болка (диспареуния) и обилно вагинално течение. Причините за появата му са разнообразни, като една от основните е възпалението на маточната шийка – цервицит. Цервицитът може да бъде остър или хроничен, като причинители могат да бъдат бактерии от вид N.gonorrheae, Chlamydia trachomatis, еднокелтъчният паразит Trichomonas vaginalis и др. Посткоитално кървене може да има при наличие на цервикални или ендометриални полипи или на маточни фиброиди. Това са доброкачествени образувания, развиващи се съответно от лигавичния или мускулния слой на маточната шийка или матката.


 

Други състояния, които могат да доведат до кървене след полов акт, са:

 

1. Полово преносими болести – например гонорея, сифилис, херпес симплекс вирус, хламидиална инфекция и др.

 

2. Постменопаузален атрофичен вагинит – състоянието се наблюдава сред жени в менопауза и възниква в резултат ниски нива на естрогени, които предизвикват изтъняване и намалена еластичност на маточната лигавица, вагинална сухота, а понякога и посткоитално кървене.

 

3. Цервикални лацерации – понякога при по-груб полов акт могат да се получат малки разкъсвания, които да причинят кървене.

 

4. Цервикална ерозия – т. нар. раничка на маточната шийка. Представлява разрастване на еднослоен цилиндричен епител извън церивикалния канал, в областта на екзоцервикса.

 

5. Цервикална интраепителна дисплазия – преканцерозно състояние, при което се наблюдава абнормно разрастване на морфологично променени епителни клетки.

 

6. Възпалителни заболявания – напр. тазово-възпалителна болест, възпаление на ендометриума на матката (ендометрит), цервицит и др.

 

7. Малигнени състояния – кървенето може да бъде признак за развитие на карцином на маточната шийка, матката или вагината.

 

Появата на кървене след полов акт може да бъде свързана с предстоящ период на менструация или минал вече такъв. В този случаи не е нужно да търсите лекарска помощ. Когато посткоиталното кървене не е свързано с менструацията или с по-агресивен полов акт, или сте в период на менопауза, е препоръчително да посетите акушер-гинеколог. Всяко кървене след настъпване на менопауза е патологично и е нужно да се установи пораждащата го причина.

 

За установяване на причината прегледът при гинеколог започва с рутинно тазово изследване. По време на тазовото изследване с помоща на спекулум се оглеждат външните и вътрешните гениталии на жената. Взема се материал за цитонамазка, чрез която могат да се установят преканцерозни състояния. При подобни съмнения е нужно извършване на колпоскопия – изследване, при което с помоща на уред, наречен колпоскоп, се осъществява по-добро оглеждане на маточната шийка и откриване на морфологично променени клетки. При нужда се взима материал за биопсия.

 

При жени в менопауза и при съмнение за доброкачествено образувание (цервикални или ендометриални полипи, маточни фиброиди) се осъществява трансвагинална ултрасонография. Секрет от влагалището се изпраща за микробиологично изследване, с помоща на което може да се открие подлежащ инфекциозен причинител.

 

Лечението на посткоиталното кървене зависи от причинителя му. Полово предаваните болести се лекуват с антибиотици, антипротозойни, противовирусни или антимикотични средства, като на лечение подлежат и двамата полови партньори, а по време на терапията е нужно ограничаване на половите контакти. Лечението на постменопаузалният вагинит е хормонално – локални или системни естрогени. В повечето случаи се прилагат локални естрогени под формата на вагинални таблетки, кремове или пръстени. Хормоналната терапия може да бъде съчетана с прилагането на лубрикант, като се предпочитат тези на водна основа.

 

За лечение на цервикална интраепителна дисплазия се използват няколко метода. Един от тях е бримковата електрохирургична ексцизия (LEEP), при който с тънка метална бримка се отстранява абнормната тъкан в областта на маточната шийка. Други методи са криохирургията, лазерната терапия, а в краен случай се прибягва до отстраняване на матката (хистеректомия). При ендометриална хиперплазия се прилага лечебен кюретаж, при който хиперплазиралата част от ендометриума се кюретира и изпраща за хистологично изследване.

 

Цервикалните и ендометриалните полипи, както и маточните фиброиди, се отстраняват чрез оперативна хистероскопия, ендометриална аблация, емболизация на маточната артерия, а понякога се налага и хистеректомия. При карцином на матката или маточната шийка хистеректомията се комбинира с химио- и лъчетерапия.