Нормално, след оплождане на яйцеклетка от сперматозоид, което се осъществява в маточните тръби, делящатата се зигота се придвижда към маточната кухина, където се имплантира. Развива се нормална интраутеринна бременност. Извънматочна бременност настъпва тогава, когато оплоденята яйцеклетка се имплантира извън маточната кухина. Причините за развитието на ектопична бременност са разнообразни, но независимо от причината, състоянието е спешно и е нужна своевременна намеса.

 

В зависимост от това в коя част на гениталния тракт се е прикрепила оплоденената яйцеклетка, се различават няколко типа ектопична бременност:


 

1. Тубарна бременност – бластулата се имплантира в областта на маточните тръби. Всяка маточна тръба се състои от 3 части: интерстициална (pars uterinаe), истмична (isthmus tubae uterinae) и ампуларна (ampula tubae uterinae). Оплодената яйцеклетка може да се локализара във всяка от трите части на маточните тръби, поради което се съответно интерстициална, истмична и ампуларна тубарна бременност.

 

2. Цервикална бременност – имплантирането (нидацията) на оплодената яйцеклетка се осъществява в областта на маточната шийка. Тъй като маточната шийка има тънък мускулен слой, цервикалната бременност често завършва с хистеректомия.

 

3. Овариална бременност – оплодената яйцеклетка се развива в яйчниците.

 

4. Абдоминална бременност – развитието на бластулата се случва в перитонеалната кухина. Много рядка – 1 на 8000 раждания.

 

5. Други – напр. комбинация от ектопична и интраутеринна бременност, т.нар. хетеротопична бременност.

 

В най-голям процент от случаите ектопичната бременност се локализира в маточните тръби – тубарна, като най-често бластулата се развива в ампуларната им част. Тубарната бременност се следва по честота от абдоминалатна бременност, а цервикалната ектопична бременност се среща много рядко – от 1 на 1000 до 1 на 18 000 раждания.

 

Причините за развитие на извънматочна бременност са различни. Основно място заемат възпалителните заболявания на гениталната система, които могат да доведат да нарушение в дейността на цилиарния епител на маточните тръби. По такъв начин придвижването на оплодената яйцеклетка се забавя или става невъзможно. Освен това възпалителните процеси могат да причинят образуване на страствания (адхезии).

 

Други причини за развитие на ектопична бременност са:

  • Удължени маточни тръби;
  • Ендометриозата;
  • Използване на вътрематочни спирали като средства за контрацепция;
  • Оперативна интервенция, която е довела до образуване на цикатрикси и адхезии;
  • Терапия с индуктори на овулацията.

 

Извънматочната бременност се изявява с три основни симптома: аменорея, кървене и болка. Невинаги извънматочната бременност протича с аменорея. Почти винаги обаче е налице кървене, което се проявява под формата на оскъдно, кафеникаво вагинално течение. Характерна за ектопичната бременност е болката, която може да бъде коликообразна или остра, режеща. Признаци на бременност – гадене, повръщане, болка и напрежение в гърдите, са слабо изразени.

 

При липса на диагностика тубарната бременност може да се усложни до тубарен аборт или тубарна руптура. При тубарната бременност оплоденото яйце се имплантира в лигавицата на маточните тръби, която не е подходяща за изхранване и износване на плода. При отделяне на оплоденото яйце от маточната тръба се развива тубарен аборт и  хематосалпингс. Кръвта може да се излее и в пространството на Дъглас.

 

Тубарният аборт се проявява с коликообразна болка, локализирана едностранно. При тазово изследване се установява болезненост при раздвижване на маточната шийка.

 

По-тежко усложнение е тубарната руптура – разкъсване на маточната тръба, което протича като остър хирургичен корем на фона на хемоперитонеум. Болката е остра, режеща, като може да обхване целия корем. При ангажиране на n.phrenicus се появява и болка в рамото. Тежката кръвозагуба се проявява с анемия и срив на хемодинамичните показатели, което при ненавременна реакция може да доведе до хиповолемичен шок и смърт.

 

Методите за диагностика на ектопична бременност са разнообразни. Значение има проследяването на нивата на човешкия хорионгонадотропин (ЧХГ). При интраутеринна бременност нивата му се покачват на всеки 24-48 часа, докато при извънматочна бременност тестът за бременност се позитивира, но не се доказва прогресиращо нарастване нивата на хормона. С помоща на ултрасонография може да се установи локализацията на плодния сак.

 

Диагностичен метод е и пункцията на Дъгласовото пространство, т.нар. кулдоцентеза. При хематоцеле аспирираната кръв е тъмнокафява. Ниските нива на прогестерон, който е хормонът, нужен за нормалното протичане на бременността, също са диагностичен белег.

 

Лечението на ектопична бременност може да бъде медикаментозно или оперативно. При липса на болка и начална извънматочна бременност може да се използва метотрексат – антифолат, отнасящ се към групата на противотуморните лекарствени средства. При руптура на маточна тръба се прибягва до салпингектомия, лапароскопски или чрез лапаротомия. При нераждали, млади жени се стреми запазване на маточните тръби и матката.