Терминът хипогонадотропен хипогонадизъм се свързва с нарушения в оста хипоталамус-хипофиза. В резултат на това се наблюдава нарушена гонадотропинова стимулация на яйчниците, което води до нарушено развитие на яйчниковите фоликули. Характерно е, че при засегнатите пациенти се наблюдават ниски стойности на лутеинизиращия – LH и фоликулостимулиращия хормон – FSH. При наличие на непълноценно развитие или тежко увреждане на хипофизата също могат да се наблюдават ниски серумни концентрации на тези хормони.
Хипогонадотропният хипогонадизъм се характеризира с лутеална дисфункция, олигоменорея и в по-тежките случаи – аменорея, липса на менструация. Най-често се наблюдават придобити нарушения във функциите на хипоталамуса. Недостигът на гонадотропни хормони води до хронична липса на овулация и се счита, че се дължи на функционални нарушения на хипоталамуса или по-висши центрове в мозъка. Липсата на менструация по тези причини се нарича хипоталамична аменорея. Тази нозологична единица включва три основни категории състояния: хранителни разстройства, ексцесивни физически натоварвания и стрес. Хипоталамусът при всяка жена има различна чувствителност спрямо факторите на околната среда.
Анорексията и булимията могат да доведат до аменорея. Дисфункцията на хипоталамуса е значителна при анорексия и може да засегне оста хипоталамус-хипофиза, както и репродуктивното здраве. Аменореята при анорексия може да предшества, да е резултат или да се появи едновременно с драстичната загуба на телесна маса. В някои случаи обаче възстановяването на нормалното телесно тегло не е свързано с пълно възстановяване на менструалния цикъл. Когато причината за липса на менструация е прекомерната физическа активност, се наблюдава променливост в регулярността и продължителността на менструалния цикъл, което се дължи на променената хормонална функция. При пациентките, които извършват много интензивна физическа активност, се наблюдават и нарушения в репродуктивното здраве, които се свързват с менструалната дисфункция, ниското ниво на енергия и понижената костна плътност.
Понякога хранителните разстройства, прекомерната физическа активност и стресът действат съчетано и ефектите от тях се проявяват едновременно и се препокриват. Физическата активност влияе на отделянето на ендогенни опиоиди, които, обаче, променят пулсативната секреция на гонадотропин освобождаващ хормон. При стрес се наблюдава повишено отделяне на кортикотропин освобождаващ хормон от хипоталамуса, което предизвиква отделяне на хормона на стреса – кортизол от надбъбречната жлеза. Кортикотропин освобождаващият хормон също влияе на секрецията на гонадотропин освобождаващия хормон. Хранителните разстройства предизвикват нарушения в овулаторната функция посредством различни хормони като инсулин, инсулиноподобен растежен фактор – 1, кортизол, адипонектин, грелин и лептин. Лептинът се произвежда от мастната тъкан, той осигурява връзката между енергийният баланс и репродуктивното здраве. Лептинът се определя като фактор на засищането и мутациите в лептиновите гени води до значително затлъстяване, диабет и хипогонадизъм. При пациентите с анорексия се наблюдават ниски нива на лептин. Понижените серумни концентрации на лептин, които се дължат на загуба на телесна маса, вторично стимулират секрецията на невропептид Y, което влияе на пулсативното отделяне на гонадотропин освобождаващия хормон.
Всички процеси, които водят до разрушаване на структурата на хипоталамуса, нарушават секрецията на ганодатропин освобождаващ хормон и могат да са причина за хипогонадотропен хипогонадизъм и аменорея. Туморите са една от водещите причини, които предизвикват аменорея. Сред тях характерни са краниофарингиомите, герминомите, ендодермалните синусови тумори, глиоми и метастастатични лезии. По-голямата част от случаите на придобита дисфункция на хипофизата се проявяват след започване на менструацията и се съчетава с нормално развитие по време на пубертета, при което в определен момент се появява аменорея. В някои случаи тези заболявания могат да се развият преди началото на пубертета, което води до неговото забавяне и първична аменорея.
Референции:
Williams Gynecology, 4th Edition, McGraw Hill Education, 2020
