Кистите на Наботи са доброкачествени образувания на маточната шийка, които се срещат основно сред раждали жени. В повечето случаи не създават проблеми, не водят до усложнения и не се нуждаят от лечение.

 

Маточната шийка е орган с дължина 3-4 см, който свързва матката с влагалището. Частта от маточната шийка, която се разполага над влагалището, се означава с термина ендоцервикс. Ендоцервиксът е покрит от еднослоен цилиндричен епител. Сред епителните клетките се разполагат и цервикални жлези, продуциращи мукус. Частта от маточната шийка, която се вдава във влагалището, се нарича екзоцервикс. Екзоцервиксът е покрит от многослоен плосък невроговяващ епител, като границата между него и цилиндричния епител на ендоцервикса е рязка и се означава като трансформационна зона.


 

Образуването на кисти на Наботи се наблюдава в случаите, когато многослоен епител от областта на екзоцервикса разрастне в областта на ендоцервикса. В резултат на това разрастване каналите на жлезите, продуциращи мукус, обтурират (запушват се) и се натрупва мукус в тях. Образуват се подутини с размери от няколко милиметра до 4 см, бели или жълти на цвят. Кистите може да са множествени.

 

Кистите на Наботи се срещат сред жени в полово зряла възраст, основно сред раждали такива. Това е така, защото непосредствено след раждането, при някои от пациентките, тъкан от екзоцервикса разраства в областта на ендоцервикса. Причина за образуване на Наботови кисти може да бъде и травма на маточната шийка – в процеса на възстановяване новообразуващата се тъкан може да запуши каналите на цервикалните жлези. Друга рискова група, при която може да се образуват кисти на Наботи, са жените в периода на менопауза, когато се наблюдава изтъняване на лигавицата поради липсата на естрогени. По-рядко цервикалните кисти се срещат сред пациентки с хроничен цервицит.

 

В голяма част от случаите кистите на Наботи протичат безсимптомно. Симптоми могат да се появят, когато кистите са много на брой или с големи размери. Възможна е появата на нетипични маточни кръвотечения, атипично вагинално течение, болка по време на полов контакт (диспареуния). Когато кистата е много голяма, възниква болка по време на тазово изследване.

 

Поради липсата на симптоматика дагностицирането на кистите на Наботи се случва в кабината на гинеколога, по време на профилактично тазово изследване. При оглеждане на вътрешните полови органи с помоща на спекулум, по повърхността на маточната шийка се откриват различни по големина, жълто оцветени образувания. За диагностика може да се използва също колпоскопия, ултрасонографски методи и др. Въпреки че кистите на Наботи са доброкачествени образувания, при съмнение за развитие на злокачествен процес е нужно взимане на материал за биопсия.

 

Лечение на ретенционните кисти на маточната шийка обикновено не се налага. При големи размери и наличие на симптоматика съществуват следните методи за терапия:

 

1. Хирургична ексцизия, при която с помоща на скалпел се постига цялостно отсраняване на образуванието;

 

2. Електрокаутеризация – метод, при който отстраняването на образуванието се осъществява чрез обгаряне под действие на електрически ток;

 

3. Криотерапия – използва се изстуден до много ниски температури течен азот.

 

Кистите на Наботи не представляват причина за притеснение. При нужда от лечение възстановителният период е много кратък и не се наблюдават усложнения.