Кистите на маточната шийка или т.нар. кисти на Наботи са често срещани доброкачествени образувания, които обикновено не представляват опасност за пациентката и нямат връзка с рака на маточната шийка.

 

Маточната шийка свързва влагалището с маточната кухина и има дължина около 3-4 см. Маточната шийка (цервикс) условно може да се раздели на две части – екзо- и ендоцервикс. С термина ендоцервикс се означава частта от маточната шийка, разположена над влагалището, а с термина екзоцервикс – частта от маточната шийка, която се вдава във влагалището.


 

Характерно за ендоцервикса е, че е покрит от еднослоен цилиндричен епител, а екзоцервиксът е покрит от многослоен плосък невроговяващ епител. Кистите на Наботи са образувания, изпълнени с мукус, който се секретира от цервикалните жлези. Обикновено се образуват, когато епител от екзоцервикса разрасне в областта на ендоцервикса, което води до запушване на цервикалните жлези и формиране на малки, бели подутини.

 

Кистите на Наботи могат да имат размери от няколко милиметра до около 4 см. Цветът им може да варира от бял до жълтеникав, като най-често те са множествени.

 

Какви са причините и рисковите фактори за образуване на цервикални кисти?

Основната група, сред която се наблюдават кистите на Наботи, са раждалите жени и жените в детеродна възраст. Друга причина за образуването на цервикални кисти може да бъде физическа травма в областта, която да предизвика разрастване на съединителна тъкан, която да запуши отворите на цервикалните жлези и да блокира секрецията на мукус. Киситите, причинени от физическа травма, са особено често срещани при възстановяване от хроничен цервицит.

 

Какви са най-честите симптоми при пациентки с кисти на Наботи?

Цервикалните жлези не се проявяват с характерни симптоми – те не предизвикват болка или някакъв друг дискомфорт, поради което диагностицирането им е случайно по време на тазово изследване при акушер-гинеколог. Симптоматика може да възникне едва при по-големи по размер или многобройни кисти. Сред симптомите, които могат да възникнат, са необичайни маточни кръвотечения, болка при полови контакти, болка по време на тазово изследване.

 

Диагностицирането на цервикалните кисти обикновено се случва по време на тазово изследване и оглед на влагалището и маточната шийка със спекулум. Трансвагиналната ултрасонография също е основен диагностичен метод. При съмнение за злокачествен процес е нужно взимане на материал за биопсично изследване – състоянието, за което може да се съмнява акушер-гинеколога е adenoma malignum (муцинозен аденокарцином на цервикса), което е много рядко заболяване.

 

Тъй като кистите на Наботи са доброкачествени образувания те не се нуждаят от специфично лечение, тъй като рядко предизвикват неприятна симптоматика. В много редки случаи, когато се проявяват симптоматично и правят невъзможно тазовото изследване, цервикалните кисти подлежат на терапия. Терапевтичните методи вклюват:

 

- Електрокаутеризация – кистите се отстраняват чрез обгаряне с електрически ток;


- Криотерапия – отстраняване на кистите чрез течен азот;


- Хирургично отстраняване.

 

Кистите на Наботи са доброкачествени образувания, които в по-големия процент от случаите протичат безсимптомно, няма потенциал за малигнизация и не се нуждаят от лечение.