Кистите на яйчниците се причисляват към доброкачествените тумори, тъй като при тях се наблюдава увеличаване на яйчника. При жените в зряла възраст са често срещани. Кистата в даден орган е ограничено от капсула пространство, което е изпълнено с течност. При жените се срещат няколко вида - фоликуларни кисти, ендометриозни кисти, лутеинови кисти и кисти на жълтото тяло.
 

1. Фоликуларни кисти

Фоликуларните кисти са често срещани при жените в зряла възраст. Фоликулите в яйчниците се развиват през процеса на фоликулогенеза, чиято продължителност е около 3 месеца. Фоликулите, които не са започнали своето развитие се означават като примордиални. Всеки месец между 50-60 фоликула преминават в разстящи и увеличават размртите си. Един от тях достигнал крайна степен на развитие по време на овулация се пуква и отделя готова за оплождане яйцеклетка, а останалите претърпяват обратно развитие. Непукнал се фоликул или фоликули, които не са претърпяли обратно развитие може да са причина за формирането на фоликуларни кисти. Те са в резултат на нарушения в нивата на хормоните, които оказват въздействие върху процесите в яйчниците.
 
За да се определи за киста дадена формация, е необходимо нейните размери да са повече от 3 см в диаметър. Най-често се образуват при жени с регулярен месечен цикъл, при които е имало временни нарушения. В редки случаи може да се открият при жени в менопауза или при новородени в резултат от повишените нива на хормони на майката, които са преминали вътреутробно у плода.
 
Фоликуларните кисти може да бъдат единични или множествени. Те са разположени във външната част на яйчника и са тънкостенни структури изпълнени с водниста или бледо-жълта течност.
 
Много често фоликуларните кисти протичат безсимптомно и се откирват при рутинен гинекологичен преглед с помощта на ехограф. Оплаквания, които не са специфични, но насочващи към дадената диагноза са болка и дискомфорт ниско в корема. Тъй като част от тези кисти може да образуват и отделят естрогени, те може да окажат влияние върху месечния цикъл на жената. Такива промени са увеличаване на прдължителността на менструацията, както и наличие на кръвотечения извън месечния цикъл.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Тънката стена на кистата може да доведе до пукването и което е съпроводено с болезненост и дискомфорт. Рядко усложнение в резултат на пукнала се фоликуларна киста е интраперитонеалния кръвоизлив. Най-често след като се установи наличие на фоликуларна киста не се предприема лечение, състоянието изисква наблюдение, тъй като след 2-3 месеца тя спонтанно може да претърпи обратно развитие. При необходимост може да се приемат контрацептиви с цел да не увеличат размерите на кистата и да не се образуват нови.
 

2. Ендометриозни кисти

Ендометриозните кисти на яйчниците се означават още като шоколадови кисти. Ендометриозата е наличие на ендометриална тъкан извън маточната кухина, която функционира под действието на яйчниковите хормони. В около 30% от случаите на генитална ендометриоза се засягат яйчниците.Ендометриозните кисти са разположени в дълбочина на яйчника. Те може да се образуват в единия или и в двата яйчника, а цвета на кистата и тъмен до черен тъй като са изпълнени с кръв. Техните размери варират от малки кисти 1-5мм. в диаметър, до големи кисти с диаметър 10см.
 
Протичането на ендометриозните кисти е най-често безсимптомно. Може да се наблюдават характерни за ендометриозата оплаквания като болка по време на менструация, или да се открият в процеса на уточняване на причина за стерилитет. Поради сраствания в областта на яйчниците и маточните тръби се затрднява преминаването на яйцеклетката към маточнта кухина.
 
Лечението при наличие на ендометриозни кисти най-често изисква както лекарствена терапия така и оперативна намеса.