В западна Европа между 30 и 50 % от жените във възрастовия диапазон от 48 до 64 години получават хормонално заместителна терапия за менопауза. В България както лекарите, така и пациентките са малко по-резервирани в това отношение. Най-новите проучвания говорят, че може би не грешим с този си подход.

 

Хормоналната терапия при менопауза, считана като протектор за сърцето и съдовете, в крайна сметка увеличава риска от сърдечносъдови инциденти. В продължение на много време се е смятало, че жените с вече известна коронарна болест, могат да имат преимущество при прием на такъв тип медикаменти при настъпване на менопауза. Оказва се, че първоначалните проучвания по този въпрос са били извършени на малки групи от хора и не са позволявали да се отграничи индивидуалната роля на хормоналната заместителната терапия в превенцията на сърдечносъдови инциденти.


 

Резултати от тези проучвания са довели до прибързани изводи, че именно хормоналното лечение е позволило да се намали рискът и така леко прибързано се е решило, че голяма част от жените в менопауза могат да имат ползи от прием на такива медикаменти, стига при тях да липсват противопоказания. И така при първите индикации (усещане за горещи вълни и други характерни симптоми) хормонотерапията се е предписвала за профилактика на сърдечносъдови инциденти, рискът, от които нараства значимо след менопаузата.

 

Независимо от големите надежди съмнението в тази стратегия бързо се поражда. Още в началото на 21 век проучване върху 2700 американки, страдащи от сърдечна недостатъчност, не констатира никаква разлика в смъртността между групите, приемащи и неприемащи хормонално заместителна терапия. В последствие проучвания върху много по-голяма група от жени има още по-смущаващи изводи.

 

Но приложими ли са резултатите от тези проучвания в САЩ при нас, в Европа? По-скоро не, тъй като на двата континента се прилагат различни дози. Независимо от това, английско проучване, проведено с участието на повече от 1 милион жени между 50- и 64-годишна възраст, в рамките на 5-годишно проследяване показва, че рискът от рак на млечната жлеза и свързаната с него смъртност са по-високи при жените, приемали заместитетелно хормонална терапия.

 

Днешната позиция е, че приемът на хормонално заместителна терапия увеличава опасността от тромбоза и сърдечносъдовия риск, както и този от възникване рак на гърдата.

 

Венозна тромбоза

Хормоналното лечение увеличава опасността от такова усложнение, особено белодробната тромбоемболия. Значение има и методът на приложение на лекарствата, като инжекционната форма на естрогените се счита за по-сигурна от таблетната форма. Прогестеронът носи по-малък риск.

 

Сърдечносъдов риск

Опасността от мозъчен съдов инцидент се увеличава при приема на орални (на хапчета) естрогени, самостоятелно или в комбинация с прогестерон. Ефектът на хормоналното лечение върху риска от миокарден ефект не е толкова ясен. Определени данни педполагат неблагоприятно отражение, ако лечението е започнато след менопаузата (след 60-годишна възраст), но в същото време то има кардиопротективна роля, ако терапията е въведена веднага при навлизане в менопауза.

 

Общото във всички случаи е, че повишаването на сърдечносъдовия риск, обвързан с приема на хормонална заместителна терапя, е по-значимо при дамите, които вече имат други рискови фактори като наднормено тегло, артериална хипертония, захарен диабет и др.

 

Трябва ли да прекратим хормоналната заместителна терапия при менопауза?

 

Изправени пред тези нови данни, регионалните здравни служби във всяка държава е необходимо да актуализират показанията и препоръките за включване на лечението и да преоценят баланса между полза и риск. Независимо от това, препоръчва се персонализиран подход:

 

- У жената в менопауза, която има сериозни симптоми, нарушаващи ежедневието ѝ, обвързани с липсата на естроген, хормоналната терапия може да се предпише при желание от страна на пациентката, при минималната ефикасна доза и за възможно най-кратък период.


- Преди започване или възстановяване на вече прекратено такова лечение е препоръчително да се извърши пълен гинекологичен преглед , включително анализ на фамилната анамнеза (дали майката, бабата и тн. на пациентката са страдали от определени заболявания), както и редовно проследяване на гърдите за изключване на новообразувание.


- Балансът между ползата и риска трябва да бъде конкретно прецизиран при всеки отделен слуай, както и да бъде редовно оценяван наново – най-малко веднъж годишно. Пациентките трябва да са уведомени за евентуалните рискове и вторични ефекти от лечението.


- Терапията не бива да се демонизира. Тя има място в съвременните стандарти за лечение при определени указания. Пацинтките, които са подложени на нея, не трябва да я прекратяват без да са го обсъдили с лекуващия лекар.