Полово предаваната хламидиална инфекция е една от най-често срещаните в развиващите се страни и ако остане нелекувана е сред водещите причини за стерилитет. Инфекцията обхваща над 15% от подрастващите девойки. Заразяването става от асимптомни носители, а пътищата са вагинален, анален и орогенитален сексуален контакт. 

 

Хламидиите заемат междинно място между вирусите и бактериите. Те са по-дребни от бактериите и с по-големи размери от вирусите. Числят се към групата на облигатните вътреклетъчни паразити и не се размножават на изкуствени хранителни среди. За да се размножават имат нужда от жива клетъчна материя. 


 

Родът Chlamydia има два вида - Chlamydia trachomatis и Chlamydia psittaci. Chlamydia trahomatis се дели на 15 имунотипа от A до L. В зависимост от своя серотип причинява три групи заболявания при човека: очно заболяване - трахома ( това са типове от А- С ), уро-генитална хламидиаза  (типове от D до K) и екзотичното венерическо заболяване - lymphogranuloma venerum ( типове от L1 до L3 ). Вторият вид от рода се нарича Chlamydia psittaci и е причинител на папагалска болест. При човека води до поява на грипоподобни състояния и интерстициална пневмония. Chlamydia trachomatis се размножава в тъкани, които са съставени от цилиндричен епител. Такива са тъканите в уро-гениталния тракт при мъжете и жените. Освен там, хламидиите могат да се развиват успешно в капсулата на черния дроб, синовията на ставите, ендокарда, конюнктивата и други.

 

Заразяването става по време на интимен контакт с инфектиран партньор и инкубационният период е от 5 до 21 дни. Инфекцията поразяваща гениталния тракт при жените се дели условно на долна и горна хламидиаза, като границата е вътрешния отвор на цервикалния канал. Долната хламидиаза се поселява в уретрата, ендоцервикса, изходните канали на бартолиновите жлези и скениевите ходове както и в слузните жлези на ректума. Горната хламидиаза засяга епитела на ендометриума, на маточните тръби и на яйчниците. Клиничната картина при долната хламидиаза е свързана с поява на уретрит и ендоцервицит. Понякога инфекцията протича субклинично, тоест с много малко проявени клинични симптоми, а в определени случаи и без никакви оплаквания. 

 

Възможно е да има по-засилен вагинален флуор, макар че лигавицата на влагалището не е поразена и това вагинално течение може да е признак и на друг вид инфекция. Ако лекарят има съмнения за хламидиаза и направи колпоскопско изследване, това което може да открие като находка е хиперемия и оток на епитела на ендоцервикса, както и гнойни нишки в цервикалната слуз.

 

Използването на вътрематочна спирала от жената като контрацептивен метод, може да подпомогне преминаването на инфекцията асцендентно към маточната кухина и маточните тръби. Симптомите на горна хламидиаза също са оскъдни, или дори липсващи. Около 20 % при мъжете и над 60 % от жените са носители на хламидиална инфекция без да имат изявена клинична картина - безсимптомно носителство.

 

Клиничната картина при мъжете може да включва белезникав, воднист секрет, зачервяване около уретрата, парене и често уриниране. Подобни клинични симптоми могат и да липсват, или да са признак на друго заболяване, което ги прави неспецифични за поставяне на диагнозата.

 

Въпреки почти липсата на субективни оплаквания, последиците от нелекувана хламидиална инфекция могат да доведат до стерилитет. При неразпознато възпаление на маточните тръби предизвикано от хламидии, те могат да оклузират - да се запушат. Това е причина за тубарен стерилитет. Освен пълно запушване на маточните тръби при жените, може да се наблюдава и частично такова, което пък да е една от водещите причини за ектопична - тубарна (извънматочна) бременност и свързаните с нея рискове за жената. 

 

Освен в цилиндричния епител, хламидиите се развиват успешно и в синовиалната мембрана на ставите и могат да доведат до поява на артрит. Развиват се и в глисоновата капсула на черния дроб, водейки до перихепатални сраствания и болка. Хламидии могат да се открият и в конюнктивата на окото, в белия дроб и по-рядко в ендокарда.

 

Синдромът на Reiret, който се среща по-често при мъже е свързан с поява на артрит, конюнктивит и уретрит. При този синдром са засегнати обикновено големите стави, което се дължи на хематогенна разсейка на хламидиите на фона на потиснат имунитет на пациента или хиперергична реакция на организма спрямо причинителя. Синдромът на Fitz - Hugh De Curtis е свързан със засягане на глисоновата капсула на черния дроб, което води до ципести сраствания между капсулата на черния дроб и купола на диафрагмата. Тези сраствания са причина за хронична болка в дясното подребрие. Диагностицира се лапароскопски.

 

За доказване на наличие на генитална хламидиаза се използват два метода - директен и индиректен. При директния метод се търси антиген на хламидиите чрез имуноензимни методи - ELISA, или техен генетичен материал - чрез полимеразно верижна реация - PCR.  Пробата се взима в стерилни условия от уретрата, или цервикалния канал. Индиректните методи търсят откриването на антитела в организма срещу хламидиите. При този вид изследвания се взима кръв и се изследва по метода ELISA. Изследват се антитела от клас IgG, IgM както и IgA. Антителата срещу хламидийната инфекция се понижават бавно след лечение и чрез този метод може да се открие както нова, така и стара- излекувана инфекция. За да не се пропусне правилното поставяне на диагнозата, хламидиазата трябва да е една от подозираните сексуално трансмисивни заболявания, особено сред полово активните жени и мъже.

 

При анамнестични данни за тазова болка със или без дизурия, при засилен генитален флуор, ациклични генитални кръвотечения, инфертилитет лекарят трябва да търси активно и възможността за скрита - латентна инфекция, или безсимптомно носителство на хламидийна инфекция, която би довела до стерилитет.

 

При доказана инфекция се лекуват и двамата партньори. Използват се най-често антибиотици от групата на тетрациклините за период минимум от 7 дни, комбинирано с прием на пробиотик и противогъбично през устата. Дозата, както и курса на лечение се определят от специалист. Като алтернатива могат да се използват за лечение и цефалоспориновите антибиотици, както и някои сулфонамиди. Превенцията от хламидиална инфекция е свързана с избягване на „случайните“ сексуални контакти, както и с употребата на бариерни контрацептивни средства, които освен контрацепция изпълняват и ролята на бариера по отношение на много полово предавани заболявания.