Хламидийният лимфогранулом, означаван още като болест на Дюран - Никола - Фавр (Durand – Nicolas – Favre) или четвъртата венерическа болест, е сексуално-трансмисивна инфекция, която се среща основно в тропичните и субтропичните области на земята. Ендемичният район на инфекцията обхваща Африка, Югоизточна Азия, Австралия, въпреки че е възможно разпространението ѝ и в други страни при пътуване.

 

Рискови фактори за заразяване с това рядко, полово преносимо заболяване са пътуванията в ендемичните райони, полови контакти с многобройни полови партньори, неизползване на кондоми при полов акт, полови контакти между мъже. Рискът се повишава и при наличие на друга, подлежаща полово преносима болест.


 

Хламидийният лимфогранулом се причинява от Грам-отрицателния, облигатен, вътреклетъчен микроорганизъм от вид Chlamidia trachomatis, серовар L (L1, L2 и L3). Хламидията от този серовар се отличава с висока вирулентност. Заразяването се осъществява по полов път – орален, вагинален или анален секс, като проникването на микроорганизма може да се осъществи също през нарушена кожна бариера. Навлизайки в организма, хламидията проявява афинитет към регионалните лимфни възли в мястото на инокулация и се размножава в макрофагите.

 

Заболяването засяга мъже и жени, които са полово активни – на възраст между 15 и 40 години. По-често се наблюдава сред мъже, предпочитащи мъже за партньори. Хламидийният лимфогранулом протича в три стадия, като заболяването се диагностицира по-лесно сред мъжете, а при жените се открива в по-напредал стадий и след настъпили усложнения.

 

Първият стадий от инфекцията се развива след инкубационен период от седмица до един месец. Характеризира се с образуване на малки, с размер до 5-6 мм пустули или папули, които не са болезнени. При жените подобни лезии се образуват обикновено по задна влагалищна стена, маточната шийка или вулва. При мъжете кожните лезии са локализирани в областта на главичката на пениса, препуциума или френулума (юздичката). Откриването на хламидийния лимфогранулом през този стадий е трудно, защото кожните лезии са безболезнени, оставят незабелязани и преминават без усложнения седмица след появата си.

 

Вторият стадий се развива 6 до 12 седмици сле първичният. Характеризира се лимфаденопатия – подуване на регионалните ингвинални (повърхностни или дълбоки) или феморални лимфни възли. Лимфните възли са болезнени и се означават с термина бубони, като в повечето случаи лимфаденопатията е едностранна. Ако инокулацията на хламидията е станала през устата, ще се наблюдава цервикална лимфаденопатия.

 

При жените, освен повърхностните ингвинални лимфни възли, могат да бъдат засегнати периректалните и дълбоките тазови. Симптоматично това се изразява с тазова болка или болка в гърба. Патогномичен белег за хламидиен лимфогранулом е т.нар. белег на Груув – наличие на бразда (лигамент на Поупарт (Poupart)), която разделя ингвилналните от феморалните лимфни възли. През втория стадий могат да се появят и симптоми на общо неразположение – висока температура, отпадналост и др.

 

Третият стадий по-често се развива сред жени и мъже с нестандартна ориентация и се изразява с развитие на проктоколит. Проявява се с ректорагия (кървене), болки в корема, тенезми (болезнени, непродуктивни позиви за дефекация), изтичане на секрет през ануса. При липса на лечение се образуват фистули и стриктури, а при жените може да се усложни до естиомен – уголемяване, задебеляване и фиброзиране на срамните устни. Може да се развие генитална елефантиаза или абсцес на лимфните възли.

 

Диференциална диагноза се прави с мек шанкър, сифилис, херпес симплекс вирус – 2 (HSV-2), ингвинален гранулом. Увеличени лимфни възли могат да се наблюдават също при СПИН и болест на Ходжкин.

 

Диагностиката на хламидийния лимфогранулом се осъществява чрез изследване на уретрален секрет, материал от бубоните, секрет от кожните лезии, биопсия и др. Цели се откриване на ДНК на хламидията чрез амплификация на нуклеинови киселини. Може да се приложи и имунофлуоресцентен метод с моноклонални антитела. Пациентите се изследват и за други полово преносими болести.

 

Лечението на хладийния лимфогранулом е антибиотично. Прилагат се тетрациклини – напр. доксициклин. Терапията продължава поне 21 дни. Освен тетрациклини, може да се използва и азитромицин, веднъж седмично за период от три седмици. При бременни тетрациклините са забранени – прилагат се макролиди (напр. еритромицин). Половите контакти са забранени по време на лечението. Сексуалните партньори, които имат симптоматика също се лекуват, а безсимптомните се лекуват емпирично с доксициклин за период от 7 дни или с еднократна доза азитромицин.