Хламидиалната инфекция е най-често срещаната полово предавана болест. Разпространена е основно сред мъже и жени под 25-годишна възраст, като основна трудност в диагностиката на заболяването е липсата на симптоматика. Без проява инфекцията персистира и може да доведе до безплодие.

 

Хламидиалната инфекция се причинява от Грам-отрицателния облигатен вътреклетъчен микроорганизъм от вида Chlamydia trachomatis. Микроорганизмът проявява афинитет към епителни клетки, изграждащи лигавицата на женския и мъжкия репродуктивен тракт. Заразяването с хламидия трахоматис се осъщесъвява основно по полов път – при вагинален, анален или орален секс. Освен по полов път, хламидия може да се предаде и от бременна жена на плода по време на раждане.


 

Навлизайки в организма, хламидията предизвиква както хуморален, така и клетъчно-медииран имунен отговор. С преминаването си в епителните клетки на лигавиците, патогенният микроорганизъм предизвиква възпалителна реакция и секреция на проинфламаторни цитокини – интерлевкин-1 (IL-1), IL-6, IL-8 и др.

 

Инфекцията с хламидия може да бъде първична или хронична, персистираща. Първичната инфекция хронифицира в случаите, когато липсва лечение или назначеното лечение не е подходящо. Персистиращите хламидиални инфекции в голям процент от случаите водят до образуване на адхезии в маточните тръби. Срастванията правят невъзможно оплождането и са причина за безплодие.

 

Рискови групи за заразяване с C. trachomatis са всички мъже и жени на възраст под 25 години. Заболяването е особено разпространено сред хора, живеещи при лоши битови условия. Повишен риск съществува и сред пациенти с многобройни полови партньори, които не използват бариерни методи за контрацепция. Честата смяна на половите партньори, както и сексуалните отношения между индивиди от един пол, също са значим рисков фактор.

 

Сред жените хламидиазата води до развитие на мукопуролентен цервицит (възпаление на маточната шийка), докато при мъжете най-често се развива уретрит (възпаление на уретрата) или епидидимит (възпаление на надсеменника). Безсимптомно протичане на инфекцията се наблюдава сред 80% от жените и сред 50 % от мъжете. Понякога симптомите са нехарактерни и не предизвикват притеснение сред пациентките, което удължава периода от начало на инфекцията до диагностицирането й. Времето, което е нужно за развитие на клинична картина, т.е. инкубационният период на хламидията, е между 1 и 3 седмици след контакт с инфектиран.

 

Сред жени хламидиалната инфекция може да се прояви с дисурия, диспареуния, болезнена и обилна менструация, кръвотечение между периодите на менструация, нетипично вагинално течение. През острия стадий на първична инфекция е възможно повишаване на телесната температура и общо неразположение. Хронифициралата инфекция пък се проявява с хронична тазова болка, като е възможно развитие на тазова-възпалителна болест – състояние, при което са засегнати яйчници, матка и маточни тръби.

 

При новородени хламидиалната инфекция може да предизвика конюнктивит или развитие на пневмония. При бременни съществува повишен риск от преждевременно раждане или раждане на дете с ниско тегло.

 

За диагностика на заболяването съществуват множество методи. Най-значим и достоверен е PCR-методът, при който се изследва уретрален секрет при мъжа или цервикален секрет при жената. За изследването може да се използва и урина. Тестът се основава на откриване в пробата на ДНК на микроорганизма. Също достоверен, но по-трудоемък метод е културелното изследване. Секрет от урогениталната система се посява върху подходяща хранителна среда и се следи за растеж в следващите 2-3 дни.

 

С по-малка диагностична стойност са т.нар. серологични тестове, които се основават на изследване на венозна кръв и откриване на различни класове имуноглобулини – IgG, IgM, IgA. Повишените нива на IgG при ниски нива на IgМ са белег за преминала или хронифицирала хламидиална инфекция, докато високите нива на IgA и IgM на фона на ниски нива на IgG диагностицират активен инфекциозен процес.

 

Лечението на хламидиазата е антибиотично – единична доза азитромицин 1 г, орално, или седем дневен курс с доксициклин 100 мг, два пъти дневно. Други алтернативи са еритромицин, офлоксацин, левофлоксаин. При бременни се изпозлват азитромицин или амоксицилин. Лекуват се и двамата полови партньори, като половите контакти се ограничават за период от една-две седмици.

 

Разработва се и ново генно лечение, при което се използват малки интерфериращи РНК-и (siRNA). Те предотвратяват образуването на протеин, чрез които хламидията се свързва и уврежда епителните клетки на гениталния тракт, като се прикрепват за специален ген - PDGFR-beta.