Хистеректомията е една от най-често извършваните оперативни интервенции в гинекологията. Индикациите могат да включват както доброкачествени, така и злокачествени новообразувания на женските гениталии. Сред възможните доброкачествени причини най-често срещани са симптоматичните лейомиоми, десцензусът или пролапсът на матката, въпреки че неправилните маточни кръвотечения, ендометриозата, хроничната тазова болка и преканцерозните състояния също се включват относително често в тези индикации.
Видове хистеректомия:
I. Абдоминална хистеректомия;
II. Вагинална хистеректомия;
III. Лапароскопска хистеректомия.
Предоперативна диагностика и оценка на пациента - необходимо е взимане на материал за цитонамазка с цел определяне на риска от придружаващо заболяване едновременно и на маточната шийка, необходимо за определяне на обема на оперативната интервенция.
Изборът на вида хистеректомия зависи от редица фактори, като физикалното състояние на матката и околните тазови органи, конкретните показания за хирургична намеса, наличието или отсъствието на придружаваща патология на аднексите, оценката на оперативния риск, финансовата обезпеченост, хоспитализацията и продължителността на болничния престой, очакваното качество на живот след оперативната интервенция. Трите оперативни подхода се прилагат достатъчно често в днешно време.
1. Абдоминална хистеректомия
Абдоминалната хистеректомия се извършва чрез т.нар. напречен разрез по Pfannestiel или вертикален срединен разрез на предната коремна стена, като изборът се определя в зависимост от клиничното състояние на пациентката.
Предимството на метода се свързва с осигуряването на най-добрата възможност за работа в малкия таз, особено при наличие на уголемени тазови органи и/или на сраствания от предишни манипулации. Вертикалният коремен разрез осигурява максимален достъп до горната коремна половина при необходимост от стадиране при злокачествени заболявания. Тоталната абдоминална хистеректомия понякога заема по-кратко оперативно време в сравнение с лапароскопската интервенция.
Недостатъците на тази методика се свързват с по-продължителния възстановителен период и болничен престой, по-честата болка в областта на коремния разрез, по-високия риск от постоперативни инфекции и усложнения на оперативната рана, в сравнение с лапароскопската хистеректомия. Също за разлика от вагиналната хистеректомия, абдоминалната се свързва с по-висок риск от кръвопреливане и увреждане на уретерите, но за сметка на това, води до по-нисък риск от постоперативно кръвотечение и интраоперативно засягане на пикочния мехур.
2. Вагинална хистеректомия
Вагинална хистеректомия - препоръчва се при нормални по размери тазови органи, при липса на съмнение за наличие на тазови сраствания или патология на аднексите, както и при наличие на известна степен на генитален пролапс.
Предимствата на метода се свързват с по-бърз възстановителен период и по-кратък болничен престой. Този тип интервенция по-рядко се асоциира с постоперативна болка.
Недостатъците на техниката се свеждат до сравнително по-високия риск от постоперативно кървене, в сравнение с абдоминалната хистеректомия, както и до по-високия риск от интраоперативно увреждане на пикочния мехур при недостатъчен опит, поради различния достъп, който се осигурява до матката.
3. Лапароскопска хистеректомия
Лапароскопска хистеректомия се извършва при липса на съмнение за наличие на вътрекоремни и вътретазови сраствания, отсъствие на десцензус на матката и не на последно място - наличие на необходимата квалификация на оперативния екип.
Предимства - въпреки че постоперативният възстановителен период, продължителността на болничен престой и интензитетът на постоперативната болка са донякъде идентични с тези след вагинална хистеректомия, лапароскопският оперативен подход осигурява по-добър достъп и детайлизиран поглед върху цялата коремна и тазова кухина.
В днешно време лапароскопската хистеректомия е предпочитана оперативна намеса, особено при необходимост от премахване едновременно и на яйчниците, при очакване на наличие на незначителни вътрекоремни сраствания. Освен това и не на последно място, рискът от инфекции на оперативните рани е сведен до минимум.
Недостатъци - свързват се с по-продължително понякога оперативно време и необходимостта от осигуряване на сложна и скъпа апаратура. При определени обстоятелства съществува и риск от засягане на уретерите по време на оперативната интервенция, който е по-голям в сравнение с този при другите два вида оперативно отстраняване на матката. В този смисъл е възможно да се прибегне до вариация на методиката, която представлява т.нар. лапароскопски асистирана вагинална хистеректомия. При последната манипулация матката финално се изважда през влагалището, след прерязване на прикрепящите я към тазовата стена и околните органи връзки и чрез предварителен лапароскопски достъп, което само по себе си прави маточното тяло по-подвижно за последващо изваждане през влагалището.
