Хирзутизмът е често срещано клинично състояние, наблюдавано при пациентки от всички възрастови групи.

 

Засяга около 5-10% от жените и е често срещано оплакване. 


 

Причината е главно хиперандрогенизъм, който може да бъде овариален или надбъбречен. Може да е част от рядък метаболитен синдром, предизвикан от лекарства или просто идиопатичен. Хирзутизмът има огромно психосоциално въздействие, особено при младите жени. 

 

Хирзутизмът се дефинира като наличие на крайни груби косми при жените в разпределение, подобно на мъжете. Засяга около 5-10% от жените. 

 

Наложително е не само да се установи причината за хирзутизъм, но също така е важно да се знае как да се препоръча правилното лечение въз основа на основния причинен фактор. Най-важният определящ фактор при поставянето на диагнозата е промяната във формата и скоростта на растеж на косата.

 

Разработена е техника за оценка на хирзутизъм с видео оборудване и компютърен софтуер. Цифрово изображение на развитието на косата се записва, което демонстрира значителна разлика във формата на косата и скоростта на растеж между жени, страдащи от хирзутизъм и здрави жени.

 

Класически, хирзутизмът се счита за маркер за повишени нива на андроген при жените от повишено производство на андрогени (т.е. тестостерон) или от надбъбречните жлези, или поради заболяване на яйчниците. Причините за хиперандрогенизъм на яйчниците могат да бъдат синдром на поликистозни яйчници и тумори на яйчниците. 

 

Надбъбречните причини включват синдром на Кушинг, андроген-продуциращи тумори и вродена надбъбречна хиперплазия, най-често поради дефицит на 21-хидроксилаза. По-рядко срещаните причини включват синдрома на хиперандрогенно-инсулинорезистентна акантоза нигриканс. 

 

Хиперпролактинемията чрез увеличаване на производството на надбъбречен дихидроепиандростерон сулфат може да причини хирзутизъм. 

 

При около 20% от пациентите се наблюдава така нареченият идиопатичен хирзутизъм с нормални нива на андроген и нормална функция на яйчниците. Смята се, че причината за увеличеното окосмяване при тези жени е свързана с нарушения в периферната андрогенна активност. 

 

Началото на идиопатичния хирзутизъм настъпва малко след пубертета с бавна прогресия. Синдромът на поликистозните яйчници и идиеопатичния хирзутизъм представляват 90% от хирзутизма при жените.

 

Заболяването може да се появи и при някои жени в пременопауза и да продължи няколко години след менопаузата. Това се дължи на намаляване на естрогенната секреция на яйчниците при непрекъснато производство на андрогени.

 

Хирзутизмът се дължи или на повишено производство, или на повишена чувствителност на космените фоликули към циркулиращия андроген (тестостерон). По-голямата част от тестостеронът се секретира или от яйчниците, или от надбъбречните жлези (80%). Малко количество циркулиращ тестостерон се получава от превръщането на андрогенни прекурсори, главно андростендион (получен от яйчниците и надбъбречните жлези) и дихидроепиандростерон (получен от надбъбречните жлези) в черния дроб, кожата и мастната тъкан. 

 

Жените, страдащи от хирзутизъм обикновено имат повишен растеж на крайно окосмяване отстрани на лицето, горната устна, брадичката, горната част на гърба, раменете, гръдната кост и горната част на корема. 

 

Повечето жени прибягват до премахване на косми чрез различни методи за епилация. Въпреки че са прости и евтини, тези методи са временни и имат свои собствени странични ефекти като физически дискомфорт, белези, фоликулит, дразнещ дерматит или обезцветяване. Електролизата се използва и за отстраняване на космите. При многократно лечение ефикасността варира от 15 до 50% трайна загуба на oкосмяването.

 

Оралните контрацептиви са лечение от първа линия за хирзутизъм, особено при жени, които желаят контрацепция. Комбинациите естроген/прогестерон действат чрез намаляване на секрецията на гонадотропин и по този начин намаляване на производството на яйчникови андрогени.

 

Референции:

1. Rosenfield RL. Clinical practice. Hirsutism. N Engl J Med. 2005;353:2578–88. [PubMed] [Google Scholar]
2. Azziz R, Carmina E, Sawaya ME. Idiopathic hirsutism. Endocr Rev. 2000;21:347–62. [PubMed] [Google Scholar]
3.  Lin-Su K, Nimkarn S, New MI. Congenital adrenal hyperplasia in adolescents: Diagnosis and management. Ann N Y Acad Sci. 2008;1135:95–8. [PubMed] [Google Scholar]