Освен консервативния подход към миомните възли в някои случаи трябва да се пристъпи към оперативно лечение при симптоматичните маточни възли. Хирургията идва като втора линия на лечение при жени, които все още не са навлезли в менопаузата. При жени в менопаузата хирургията е предпочитаният пръви метод за справяне с миомите. 


Хирургичното лечение на миомите на матката обикновено се състои в отстраняването на матката. Процедурата се нарича хистеректомия. При жени, които са завършили родилните си функции и нямат желание за по-нататъшна бременност, хистеректомията е индицирана, като трайно решение срещу симптоматични миомни възли. 


Миомите, които не предизвикват симптоми, както вече бях споменал в предишните статии, не би трябвало да подлежат на хирургично лечение. Единственият адекватен случай от медицинска гледна точка за пристъпване към хистеректомия остава увеличаване на размерите на миомен възел при менопаузални жени без хормон-заместителна терапия. При такава ситуация може да се мисли за злокачествен процес (лейомиосарком), затова превантивно би било добре да се обсъдят възможностите за лечение.



Съществуват различни видове хистеректомия според хирургичния достъп като например коремна (абдоминална), лапароскопска или отстраняване на матката чрез вагинален достъп. Изборът на определен вид опреативно лечение зависи основно от лекарския опит и от желанието на пациента. 

 

NEWS_MORE_BOX


Друг хирургична възможност за лечение на симптоматични миомни възли е миомектомията, при която се отстранява само и единствено миомния възел. Тя представлява алтернатива на хистеректомията при жени, които предпочитат да запазят матката, независимо дали са изпълнили репродуктивните си възможности. 


При миомектомиите е наличие на повишен риск от по-голяма кръвна загуба отколкото при отстаняването на цялата матка. Освен това миомите имат потенциала да рецидивират (да се образуват отново), като този потенциал достига до 15% на година. Това означава, че в някои случаи дори при отстраняването на миомния възел след години може на възникне нов/и, което да е причина за прибягването към хистеректомия. 


Миомектомиите също се различават по между си по оперативен достъп и техническо изпълнение, като могат да бъдат осъществени чрез лапаротомия (отваряне на коремната кухина), минилапаротомия, лапароскопия, хистероскопия или комбинация от изброените. Изборът основно зависи от локализацията, размера и броя на миомните възли. 


Интересна техника представлява хистероскопската миомектомия. При нея през вагината се въвеждат инструменти в матката, с помощта на които може да се огледа маточната кухина и да се острани маточния възел. Предимството на този метод е, че не се прекъсна цялостта на коремната кухина.

 

Индикацията на такъв вид миомектомия, обаче, е много конкретна и зависи от положението на миомния възел. Ако миомният възел се намира близо под лигавицата на матка (ендометриума), тогава той може да се достигне чрез хистероскопия и да се отстрани. 


Важно да се спомене, както за лапароскопските хистеректомии, така и за хистероскопските миомектомии е използването на един инструмент, които се нарича морселатор. Морселаторът раздробява тъканта на малки парченца и се използва, за да може по-лесно отстраненият материал да премине през малките дупцичи в корема при лапароскпска операция или през маточната шийка при хистероскопия. 


Морселаторът, обаче, може да предизвиква дисеминиране (разпространяване) на злокачествени клетки при наличие на лейомиосарком. Според наличните доказателства един на всеки 400 случаи на операция по повод миомни възли крие риск образуванията да имат злокачествен характер. 


Това е важно, защото за лейомиосаркомите, открити в начален стадий, има лечение, което дава много добри резултати, свързани с преживяемост и качество на живот. При далечно разпространение (метастазиране) на заболяването, обаче, възможността за адекватно лечение намалява значително.


Затова при лапароскопската хистеректомия и хистероскопскията миомекотмия, първо, е важно пациентът да е запознат с този риск и, второ, да се пристъпва към операция само когато със сигурност се знае, че става въпрос за доброкачественото състояние - миомен възел. 


Следвай следващите статии при желание да научиш повече за случаите, когато се провеждат хистероскопски миомектомии.