Пролактинът е хормон, който се отделя от хипофизата и има важно значение за развитието на млечните жлези и кърменето.

Физиологична хиперпролактинемия се наблюдава по време на бременност и кърмене. Пролактинът, в комбинация с цялата палитра хормони по време на бременността, играе основна роля в подготовката на млечната жлеза да секретира мляко. След отделянето на плацентата по време на раждане, рязко спадат нивата на естроген и прогестерон в тялото, което води до покачване на пролактина. Така се дава сигнал да започне образуването на кърма. Само това не е достатъчно за успешното кърмене обаче.

 


Необходимо е бебето да суче или кърмата да се изцежда редовно, защото в противен случай пролактиновите нива спадат до нормалните в рамките на 7 дни след раждането и лактацията спира. При стимулиране на зърната и изпразването на млечните жлези, се отделя хормонът окситоцин от хипоталамуса, който от своя страна повишава секрецията на пролактин.

 

По време на кърмене се наблюдава и друг ефект на пролактина, а именно потискане на половата ос, с резултат спиране на овулацията и менструацията, и инфертилитет. Това е естествен процес, който предпазва майката от повторно забременяване, докато бебето има нужда от интензивни грижи.

 

Извън бременността, пролактиновата секреция се стимулира от естрогените, което обяснява много по-високите му нива при жени, отколкото при мъже. По време на месечния цикъл, най-висока е пролактиновата концентрация преовулаторно, когато са най-високи и естрогеновите нива. Затова се препоръчва пролактин да се изследва до 5 ден от началото на менструалното кървене, когато естрогенът е нисък.

 

Други физиологични причини за повишен пролактин са стресът, физическата активност, половият акт и оргазмът. Хубаво е в деня преди изследването на пролактин да се избягва секс и стимулация на гърдите, а непосредствено преди взимането на кръв да е имало 20-30 минути в покой.

 

За да се приеме една хиперпролактинемия за патологична (болестна), трябва при две изследвания в различни дни да е установят нива на пролактина над нормата (550 mUI/l за жени и 350 mUI/l за мъже), след като се изключат всички причини за физиологично покачване.

 

Кои са основните причини за патологична хиперпролактинемия?

Може би най-често срещаната е предизвикана от прием на медикаменти. Една от основните групи са антидепресантите, които повишават нивата на серотонина, а той е стимулатор за секреция на пролактин. По същия механизъм действат и опиатите.

 

Лекарствата против повръщане (метроклопрамид, домперидон) потискат дейстивието на допамина, който е основен регулатор в секрецията на пролактин, като намалява неговото отделяне. Други са естроген-съдържащите хормонални препарати, невролептиците, сърдечно-съдови средства (верапамил, спиронолактон) и т.н. При установяване на повишен пролактин, винаги информирайте вашия лекар какви лекарства приемате, за да се изключи медикаментозна хиперпролактинемия.

 

При хипофункция на щитовидната жлеза се повишава нивото на тиретропния рилийзинг хормон (ТРХ), който стимулира отделянето на тиреостимулиращ хормон (ТСХ) и пролактин от хипофизата. Затова винаги при хиперпролактинемия се изследва и ТСХ. Със започване на лечение за хипотиреоидизма, се нормализират и пролактиновите нива. Синдромът на поликистозните яйчници се характеризира с повишени нива на естроген и съответно на пролактин.

 

След изключване на всички тези причини, е уместно провеждане на образно изследване на глава, за предпочитане ядрено-магнитен резонанс. С него могат да се установят хипофизни тумори – пролактиноми, както и формации от друг произход, които притискат дръжката на хипофизата. По нея се придвижва допамина, който намалява пролактиновата секреция.

 

Какви са основните симптоми:

  • Галакторея – изтичане на млеко-подобен секрет от гърдите. Може да бъде спонтанно или само при натиск, както и само от едната гърда. При мъжете се наблюдава рядко (в 35% от случаите).
  • Нарушения в месечния цикъл и аменорея. Появяват се ановулаторни цикли и съответно стерилитет.
  • При мъжете - намалено либидо и еректилна дисфункция. 
  • Намалена костна плътност и остеопороза.
  • Лечението на хиперпролактинемията включва:
  • Спиране или замяна на медиакментите, които я предизвикват;
  • Лечение на вторична причина, като хипотиреоидизма и СПЯ;
  • Медикаментозно с домапинови агонисти – Бромокриптин, Кабергол. С тях успешно се провежда лечението на пролатиноми, като дори водят до намаляване на туморните размери и пълно излекуване. 
  • Оперативно - при тумори от друг произход, притискащи хипофизата или на пролактиноми, при които медикаментозното лечение е било неефективно.

4784