HPV обхваща група от вируси, които могат да причинят появата на новобразувания по различни части на тялото. Известни са повече от 200 вида, 40 от които засягат половите органи. Предават се при контакт с партньор, който е инфектиран. Някои от тези вируси могат да доведат до развитие на злокачествени процеси.

 

Има две категории полово-предавани HPV инфекции. Ниско рисковите причиняват появата на брадавици по половите органи. Високо рисковите могат да причинят различни форми на рак на:


  • Маточна шийка;
  • Анус;
  • Някои видове рак на устаната кухина и гърлото;
  • Рак на външните полови органи;
  • Рак на влагалището;
  • Рак на пениса.

 

HPV инфекциите са сред най-честите спрямо Центъра за контрол на заразите в САЩ. Всеки полово акивен мъж или жена може да се зарази с човешки папиломен вирус, но инфекциите са по-чести при индивиди с множество полови партньори или при контакт с един партньор, който има много полови партньори. Повечето HPV инфекции се саморазрешават до 1-2 години като имунната система очиства организма от тях и не водят до появата на ракови изменения. Някои видове обаче, могат да се задържат за по-дълго и да причинят рак. Поради голямата честота на инфекцията, вероятно всеки полово активен човек поне веднъж се е срещал с HPV вирус, много често скоро след първия полов контат.

 

Предаването на инфекцията става чрез контакт на кожата, не е необходима да е имало еякулация – заразяването може да стане както при хетросексуални, така и при хомосексуални двойки. Правилното изпозване на латексови презервативи предпазва в голяма степен, но не напълно от предаване на инфекцията.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Особеност на инфекцията с HPV е, че тя няма ранни явни прояви, няма системни прояви и възпалителна реакция.

 

Сред рисковите фактори за инфектиране са:

 

  • Възрастовата характеристика – нарастване на заболяването сред по-младите жени;
  • Стила на живот – напр. ранно начало на сексуалните контакти и множество партньори;
  • При бременни – честотата на измененията на маточната шийка не се различават съществено от тази при небременни. Приема се, че родовата травма на маточната шийка има значение за развитието на заболяването;
  • Тютюнопушене;
  • Полово-предавани инфекции;
  • Имуносупресивни състояния.

 

Лечение на човешкия папиломен вирус няма, но може да бъдат лекувани промените, които той причинява - доброкачествените брадавици, предраковите изменения или вече злокачественият процес.

 

При жените, взимането на цитологично изследване (цитонамазка), може да засече промяна в клетките на маточната шийка, които биха довели до рак. Това е единственият метод за ранно разпознаване на рак на маточната шийка. Именно затова е от изключително значение редовното провеждане на профилактични гинекологични прегледи при висококвалифициран специалист.

 

Ранни симптоми, за съжаление, няма (няма кървене, няма болка, няма отделяне на секрет).

 

Късни симптоми могат да бъдат вагинално кървене след полов акт, нетипично вагинално кървене, болка в гениталната област. 

Ако вашият лекар открие, че сте носител на HPV тип, които може да предизвика рак и към момента няма данни за суспектни промени, той може да ви назначи по-чести цитонамазки, с които да наблюдава има ли промяна в клетките на засегнатата зона. 

 

Променените клетки на маточната шийка могат да са причина за рак на маточната шийка. Лекарят ви може да извърши високоспециализирано изследване, колпоскопия, при което се наблюдават половите органи чрез специален микроскоп с възможност за взимане на биопсия от установения променен участък за крайно хистологично доказване на видът и тежестта на промените.

 

Ако вашият лекар прецени, че се нуждаете от лечение, той може да ви предложи някои от следните методи:

 

  • Криотерапия – вкючва „замразяване“ на променените клетки с течен азот.
  • Лазерна терапия – използва се лазерен лъч, с който се изгарят променените клетки.
  • Бримкова ексцизия (LEEP) – засегнатите клетки се отстраняват чрез бримка с електропоток. Целта е изцяло да се премахне засегнатият участък, както и повечето от клетките, носители на HPV.
  • Конизация – ексцизия, при която се отстранява конус от маточната шийка с променен участък, който се изследва хистологично (има лечебна и диагностична стойност).

 

Повечето HPV инфекции се самоизлекуват, благодарение на адекватната функция на имунната система. Брадавиците могат да изчезнат сами, да останат непроменени или да нарастнат на големина и по честота.

 

Агресивното третиране на брадавици може да няма добър ефект и те да се появят отново и повече. Типове HPV 6 и 11 обикновено нарастват за около 6 месеца, след това спират. Ако все пак се вземе решение за лечение, то може да стане чрез:

 

  • Локално повърхностно въздействащи средства като Podofilox, Podophyllin, TCA, които унищожават засегнатата от брадавиците тъкан
  • Хирургични техники като криотерапия, лазервапоризация, електроексцизия, хирургична ексцизия.

 

Проуванията покават обаче, че в голям процент брадавиците се изчистват, но после се появяват отново.

 

За адекватното овладяване на персистиращата HPV инфекция могат да се използват различни медикаменти стимулиращи имунната система, която се бори с вируса, които могат да бъдат както за системно, така и за локално приложение. 

 

При ракови изменения на засегната от HPV зона лечението трябва да се провежда от специалист онкогинеколог.