Голяма част от маточните миоми не предизвикват симптоми и затова не се нуждаят от лечение. Все пак, от 20% до 50% водят до клинично значини признаци като абнормално маточно кървене, анемия с дефицит на желязо, тумороподобни симптоми или репродуктивни проблеми. В тази случаи може да се наложи да се приложи терапия. Лечението бива консервативно, хирургично или комбинация от двете.


Оралните контрацептиви са вид консервативно лечение на маточните миоми, като намаляват маточното кървене за кратък период от време и могат да предпазят от развитието на нови възли при жени, които все още не са навлезнали в менопаузата.


Естрогеновата стимулация на естрогеновите и прогестероновите рецептори по време на фоликуларната фаза (първата фаза на менструалния цикъл) се последва от прогестерон индуцирано клетъчно делене по време на лутеалната фаза (втората фаза). Затова терапията с орални контрацептиви при миоми с маточнo кървене имат за цел да регулрира и двата хормона. 



При орална хормонална контрацептивна терапия може да се използват прогестини в ниски дози. Друг начин на приложение е вътрематочната спирала с левоноргестрел. Локалното приложение на прогестин намалява маточното кръвотечение и намалява размера на маточните възли. 


Освен прогестини някои проучвания показват, че селективните модулатори на прогестероновите рецептори като мифепристон или улипристал също могат да се използват за намаляване на миомните симптоми. Мифепристон е доза 2.5 мг дневно за 3 до 6 месеца представлява оптималната терапия.


Друг клас хормони, които могат да се използва, е този на агонистите на гонадотропин отделящия хормон (Gonadotropin-Releasing Hormone Agonists - GnRH) с представител гозерелин. Формите за приложение са като носен спрей, подкожна инжекция и инжекции с бавно освобождаване. 


Тази терапия, обаче, може да се прилага за 3 до 6 месеца. След прекъсването на лечението възлите отново нарастват по размер. Затова, най-често агонистите се прилагат предоперативно, за да се намали анемията, свързата с маточното кървене. Същото се отнася и за другя клас хормони - антагонисти на гонадотропин отделящия хормон. 

 

NEWS_MORE_BOX


Целта на хормоналната терапия е да намали маточното кървене. Понякога, обаче, размерите на миомата са толкова големи, че предизвикват тумороподобни симптоми. В такива случаи най-подходящото лечение е с агонисти на GnRH като гозерелин или със селективни модулатори на прогестероновите рецептори като улипристал.


Въпреки, че се блокира хормоналната ос, се установяват, че клеките в миомните възли синтезират достатъчно количество собствен естроген, който стимулира деленето им. Затова понякога се блокира ензима, който образува естрогени - ароматаза, а използваните медикаментите се наричат ароматазни инхибитори с представител летрозол.


Андрогените като даназол могат също да окажат леко и за кратко облекчение на симптомите от маточните миоми, но водят до странични реакции като мазна кожа, акне и окосмяване. Малко данни има за действието върху симптоматични миоми на друг вид хормони, които се наричат антагонисти на естрогеновите рецептори като например фулвестрант.


Следвай следващите статии, за разбереш повече за хирургичното лечение на маточните възли.