Лечението на инконтиненцията на урина бива няколко вида - консервативно, медикаментозно и оперативно. (Към симптоми, причини и диагностика на инконтинецията)

 

1. Консервативен подход


Целта на консервативния метод е да се подобри функцията на уретралните сфинктери, както и статиката на мехура и уретрата, без да се използват оперативни техники.

  • Упражнения на Кегел. Въведени са от Arnold Kegel за трениране на пубококцигеалания мускул - musculus pubococcygeus, участващ във формирането на тазовото дъно. Тези упражнения са волево свиване и отпускане на мускула, който се стяга при опит да се прекрати микцията. Правят се няколко серии от свивания и отпускания в продължение на поне 15 мин три пъти дневно. 
  • Вагинални конуси, въведени от Plevnik. Представляват овоидни (с овална форма) тежести от 20 до 100 грама, които се поставят във влагалището. Пациентката трябва да се опита да задържи въведената във влагалището си тежест, което води до трениране на мускулите на тазовото дъно. Тежестта се носи около 15 минути два пъти дневно.
  • Функционална електрическа стимулация. Методът е въведен от Caldwell. Извършва се чрез специално конструирани електроди за вагинално и ректално въвеждане. Стимулацията се провежда средно 2 часа два пъти дневно. Самите електроди водят до електрически предизвикано съкращение на мускулите на тазовото дъно, което ги прави по-здрави. Не се прилагат при бременни, при пациентки с пейсмейкър и при такива с обилни менструации.

   

2. Медикаментозно лечение на инконтиненцията

  • Лечение с естрогени. Естрогените стимулират алфа рецепторите и подобряват кръвоснабдяването в уретрата. Прилагат се под формата на гелове и кремове за локална употреба, или като орални таблетки за период от поне 4 месеца.
  • Алфа-адренергични средства. Повлияват добре симптоми на стрес инконтиненция, като повишават тонуса на гладката мускулатура на уретрата. Използва се ефедрин в дози 150-200 мг дневно. Комбинирането прилагане на ефедрин и естрогени, дава по- добри резултати.
  • В детрузора преобладават повече бета-адренергичните рецептори за разлика от алфа адренергичните в пикочния мехур. При детрузорна свръхактивност се използват бета 2-миметици. Добър ефект върху свръхактивния пикочен мехур имат и депресантите на ЦНС.

 

3. Оперативно лечение

Оперативното лечение при стрес инконтиненция има за цел да издигне мехурната шийка и проксималната уретра на нормалното им анатомично положение над симфизата. Хирургичното лечение обаче не може да подобри функцията на уретралните сфинктери. Към хирургичните методи спадат: пластика на предна влагалищна стена с коригиране на наличното цистоцеле, уретропексия по Marshall, Marchetti и Kranz, както и колпосуспенсия на Burch. Операцията на Бърч се счита за една от най-ефикасните при стрес инконтиненция по отношение на ранните и късни резултати.

 

За правилното и навременно диагностициране на видовете инконтиненция, пациентката трябва да потърси компетентно лекарско мнение. Методът на лечение зависи от степента на клиничната изява, давността на заболяването, както и от стадия. След правилната диагноза, лекарят трябва да обсъди с пациентката кой метод ще е най-подходящ и с най-дълготраен резултат за нея и да пристъпи към изпълнението му.