Функцията на яйчниците при нормален менструален цикъл преминава през фоликуларна – преовулаторна фаза и летуална – постовулаторна фаза. Характеристиките на ендометриума също се изменят и преминават през пролиферативна – преовулаторна и секреторна – постовулаторна фаза. Регулярното настъпване на менструацията изисква прецизно времево и количествено регулиране на баланса на множество полови хормони. Водещо значение има оста хипоталамус-хипофиза-яйчници.
Хипоталамусът осигурява пулсово отделяне на гонадотропин освобождаващ хормон. Той стимулира синтезата и секрецията на летуинизиращия – LH и фоликулостимулиращия – FSH хормон от предния дял на хипофизата. Тези хормони действат върху овариалната функция и регулират развитието на фоликулите и отделянето на хормони от яйчниците, а именно – естроген, прогестерон и андрогени. Развитието на зрял фоликул създава бързо покачване в нивата на естрогена и води до увеличаване на концентрацията на LH. Тези условия са необходими за нормалното протичане на овулацията. След овулация този хормон стимулира лутеинизирането и позволява формирането на жълтото тяло. То отделя естроген, но и високи нива на прогестерон.
При зачеване, функцията на жълтото тяло се допълва от отделяния от ранния плацентарен профобласт човешки хорион гонадотропин. Той е структурен аналог на LH и благоприятства поддържащата функция на жълтото тяло за бременността. Ако не се осъществи зачеване се наблюдава регресия в развитието на жълтото тяло и понижаване на нивата на прогестерон и естроген. Липсата на менструация – аменорея се дължи на дисрегулация в описаните механизми, но и на някои други придобити състояния. Стенозата на шийката на матката може да се дължи на постоперативно формиране на белези и промяна в нейната архитектоника след дилатация, кюретаж, конизация, инфекции или неопластични заболявания. Стенозата засяга вътрешната повърхност на маточната шийка и може да предизвика липса на менструация, абнормно кървене, дисменорея или дори безплодие.
Вътрематочните сраствания се дължат на различни процеси, които водят до поява на белези, плътни сраствания и цялостна облитерация на маточната кухина. Ендометриумът се състои от два слоя – функционален, който покрива ендометриалната кухина и базален, който осигурява регенерирането на функционалния слой през всеки менструален цикъл. Регулярното разрушаване на базалния ендометриум предотвратява неговото удебеляване в отговор на яйчниковите хормони. Увреждането на структурата на ендометриума може да се дължи на интервенции като кюретаж, спонтанен аборт или аборт, последван от инфекция. В някои случаи това може да се наблюдава при раждане с Цезарово сечение или инфекция при употреба на вътрематочни контрацептиви.
В зависимост от степента на образуване на белези и сраствания, при пациентките може да се наблюдава аменорея, хипоменорея или повтарящи се спонтанни аборти поради нарушения в процесите на изграждане на плацентата. Друга причина за липса на менструация е хипергонадотропния хипогонадизъм. Това състояние се характеризира с понижена или липсваща функция на яйчниците и с повишени серумни концентрации на LH и FSH. Състоянието се дължи на овариална дисфункция и при него не се наблюдават отклонения във функциите на оста хипоталамус-хипофиза. Този процес в някои случаи се означава като преждевременно настъпване на менопаузата или преждевременно изчерпване на яйчниковия резерв. При тези състояния се наблюдава промяна във функциите на яйчниците преди окончателно изчерпване на резерва, което се проявява с нарушения в регулярността на менструалния цикъл.
Хипергонадотропният хипогонадизъм може да бъде придобито състояние в резултат на инфекция, излагане на вредни агенти от околната среда или автоимунни процеси. Някои от водещите фактори от ежедневието са тютюнопушенето, излагането на химикали, тежки метали, пестициди и разтворители. Нарушенията във функцията на яйчниците могат да са последствие от автоимунно засягане на хипофизата, което често се съчетава с хипотиреоидизъм и надбъбречна недостатъчност или може да са резултат от системен лупус еритематозус. В някои случаи може да се наблюдава овариална дисфункция след хирургични интервенции поради отстраняване на яйчниците и яйчникови кисти, ендометриоза или тежки форми на тазово възпалителна болест. При пациентките, които са лекувани с химио- и лъчетерапия поради неопластични или автоимунни заболявания също може да се наблюдава липса на менструация.
Референции:
Williams Gynecology, 4th Edition, McGraw Hill Education, 2020
