Лятото е сезон от годината, по време на който се наблюдава повишена честота на вагинални инфекции и инфекции на уринарния тракт, като най-често срещаните през този период да гъбичните инфекции, вагинити, уретрити, цистити, повишава се също и честотата на полово преносимите болести. Причината за този скок е високата температура и влажното време, които са предпоставка за развитие на инфекция, както и неправилните практики през този период и по-освободеното поведение на повечето почиващи.

 

Гениталната система на жената притежава защитни механизми срещу възпалителните заболявания, които могат да бъдат подразделени в две групи: анатомични и биологични. Към анатомичните защитни механизми се отнасят малките и големите срамни устни, които затварят входа на влагалището, както и тесният цервикален канал. Тези структури намаляват риска за навлизане на екзогенни причинители на инфекции.


 

Освен анатомични, женската полова система притежава и биологични защитни механизми. Най-важно значение от тях има pH на средата, което бива алкално във влагалищното преддверие, киселинно във влагалището и отново алкално в цервикалния канал. Киселата среда във влагалището се осигурява от лактобацилите на Дьодерлайн, които продуцират млечна киселина и предотвратяват развитието на патогенна флора във влагалището. Вагината, разбира се, се обитава и от условно патогенни микроорганизми, които при определени условия, напр. алкализиране на средата, увеличават своята популация и водят до развитието на инфекция.

 

По време на летния сезон влажността и високите температури създават благоприятна среда за развитие на някои инфекции. По тази причина спазването на определени правила по време на лятната почивка е от основно значение за репродуктивното здраве на жената:

 

1. Не престоявайте дълго време с мокър бански или мокри дрехи – препоръчва се използването на бански костюми от бързосъхнещи материи или по-честа смяна на банските. Носенето на мокри бански костюми повишава риска от развитие на гъбични инфекции, най-честата от които е инфекция с гъбички от вид Candida albicans. Състоянието е доста неприятно и се проявява с бяло течение, подобно на пресечено мляко, сърбеж и зачервяване в областта на вулвата, парене и болка при уриниране, неприятна миризма и др.

 

2. Не използвайте вагинални душове – гениталният тракт на жената притежава свои защитни механизми и ежедневното измиване с вода и с почистващ продукт с подходящо pН е достатъчно за поддържане на добра лична хигиена. Използването на вагинални душове води до нарушаване на киселинната среда във влагалището и е една от предпоставките за развитие на вагинални инфекции, най-честите сред които е бактериалната вагиноза.

 

3. Използвайте памучно бельо – памукът е дишаща материя и  предотвратява задържането на влага през този период и развитието на гъбична инфекция. Носете свободни дрехи и избягвайте синтатичните материи.

 

4. Изполвайте подходящи продукти за интимна хигиена, които не съдържат парфюмни вещества и способстват за поддържането на киселинна среда във влагалището.

 

5. Премахвайте окосмяването в интимната област внимателно и с най-подходящия за вас метод – бръсненето в интимната област не е препоръчително, особено преди море или басейн, тъй като може да възникне възпаление, което да е входна врата за патогенни микроорганизми.

 

6. Използвайте кондоми при полов акт – лятото е сезон, по време на който много хора се отдават на по-свободен начин на живот, което увеличава и риска от заразяване с полово преносими болести. Максималното ограничаване на броя на половите партньори, избягването на случайни полови контакти и използването на презервативи при полов акт са основните методи за превенция на полово преносими инфекции.


Най-общо симптомите на инфекция на гениталния тракт включват зачервяване, затопляне, оток, болка и нарушаване на функцията. Пациентките се оплакват от промяна в характера на вагиналното течение, поява на неприятна миризма, болка и парене и при уриниране, болка при полов акт, общо неразположение, отпадналост, повишена телесна температура и др.

 

Диагнозата се поставя на базата на клиничната картина, гинекологични преглед, колпоскопия и микробиология на материал от гениталния тракт. При установяване на инфекция се назначава съответното подходящо лечение.