Ектопична или извънматочна се нарича бременност, която се развива извън маточната кухина. Късно диагностицираната или неразпознатата извънматочна бременност може да доведе до застрашаващи живота спешни състояния!  Среща се в около 2% от бременностите и е водеща причина за майчина смъртност в първи триместър на бременността. 


Предполагаеми причини за възникване на ектопична бременност:

 


  • Тазово-възпалителна болест;
  • Ендометриоза;
  • Чести хирургични интервенции за лечение на тубарен стерилитет;
  • Употребата на вътрематочни контрацептивни средства;
  • Употребата на индуктори на овулацията;
  • Значителна дължина на маточните тръби;
  • „Връщане“ на менструална кръв през тръбите в малкия таз и коремната кухина.

Форми на извънматочна бременност:

    • Тубарна (graviditas tubaria) – най-честата форма, в 97% от случаите, при която концептусът се развива в някоя част на маточните тръби – най-често в ампуларната част;
    • Овариална (graviditas ovarica) е бременност, която се развива в яйчника. Среща се в 0,5 – 3% от случаите;
    • Цервикална бременност се развива при имплантация на бластоцистата в цервикалния канал (в 0,04% от случаите);
    • Абдоминална се нарича бременност, имплантирана върху париеталния перитонеум, най-често в лигаментите на яйчника и широката маточна връзка. Среща се в 1/8000 раждания;
    • Бременност в цикатрикс от Цезарово сечение;
    • Хетеротопична бременност – представлява комбинация от ендовременно развиващи се вътрематочна и ектопична бременност.

 

Какви са симптомите?

  • Анамнеза за закъснение на менструацията;
  • Положителен тест за бременност;
  • Болка – коремна или тазова;
  • Генитално кървене, което по характер е неправилно и оскъдно, тъмнокафяво, постоянно или интермитентно;
  • Наличие на болезнена формация при гинекологичен преглед и като цяло гинекологичния преглед е болезнен.

Характерът и изразеността на симптомите се определят от количеството кръв в малкия таз и в свободната коремната кухина и бързината, с която настъпва вътрешната кръвозагуба.

 

Как се диагностицира и лекува извънматочна бременност?

Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, клиничната картина, лабораторни изследвания и данните от гинекологичния преглед:

  • Изследване и периодично (през 3 дни) проследяване на трофобластния хормон – ЧХГ чрез уринни или серумни тестове;
  • Изследване на нивата на прогестерон, хемоглобин, хематокрит.

Прогестеронът е намален както при извънматочна бременност, така и при невитална вътрематочна бременност и инкомплетен аборт. Хемоглобинът и хематокритът спадат бързо при кръвозагуба.

 

  • Ултразвуково изследване – трансвагиналното ултразвуково изследване е по-чувствително и специфично при диагнотициране на извънматочна бременност;
  • Кулдоцентеза – интервенция, при която чрез пункция на Дъгласовото пространство (зад матката) се установява наличието или не на кръв в малкия таз;
  • Пробно абразио – от полза е при диференциална диагноза на тубарна бременност от задържан или инкомплетен аборт;
  • Лапароскопия – обикновено осигурява дефинитивна диагноза!

Лечението на извънматочната бременност е хирургично. Обемът на оперативната интервенция зависи от естеството и силата на кървенето, състоянието на пациентката, състоянието на маточната тръба и репродуктивните планове. Оперативният достъп може да бъде чрез лапароскопия или лапаротомия. Ако състоянието позволява, маточната тръба се запазва (тъй като най-честата локализация на извънматочната бременност е маточна тръба). В противен случай се прави салпингектомия – отстраняване на тръбата.

 

Профилактиката включва

  •  Редовни профилактични гинекологични прегледи с изследване на влагалищен секрет, цитонамазка, ултразвук и др. Да не се пренебрегват симптоми на възможни възпалителни процеси!
  •  Своевременно лечение на заболявания с висок риск за извънматочна бременност, например възпалителни заболявания;
  •  Правилна употреба на вътрематочни контрацептивни средства;
  •  Пациентките, прекарали извънматочна бременност, трябва да се въздържат от ново забременяване поне 6-12 седмици. По този начин се дава възможност на възпалителната реакция да отзвучи. Най-добре е за целта да се приемат орални контрацептиви, които осигуряват максимална протекция;
  •  Фертилитет при прекарали извънматочна бременност е намален;
  •  При две и повече извънматочни бременности рискът от повторение е особено висок. Рискът за повторение предполага особено внимателно проследяване при следваща бременност. То включва серийно определяне на бета – ЧХГ хормона, съпроводено с ехографски изследвания до документирането на вътре- или извънматочна бременност.