С термина инконтиненция се означава всяко неволево изпускане на урина. Състоянието се среща два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете като една от причините е по-късата уретра. Инконтиненцията на урина се отразява негативно върху качеството на живот, работоспособността, самочувствието. Въз основа на причините и механизмите на възникване на инконтиненцията, тя се дели на пет основни типа:

 

  1. Стрес инконтиненция;
  2. Императивна инконтиненция;
  3. Смесена инконтиненция;
  4. Инконтиненция от преливане;
  5. Екстрауретрална инконтиненция.

       
1. Стрес инконтиненция


Стрес инконтиненцията представлява всяко неволево изпускане на урина при физическо усилие - кихане, кашляне, вдигане на тежко, тичане. При здрави жени пикочният мехур, мехурната шийка и проксималната уретра са разположени интраабдоминално (вътрекоремно) и по този начин при физическо усилие (кихане, кашляне) повишеното вътрекоремно налягане действа с еднаква сила както на пикочния мехур, така и на проксималната уретра. Това означава ,че урината при кихане и кашляне се задържа в мехура.

 

При пикочна стрес инконтиненция мехурната шийка и проксималната уретра при напън излизат от зоната на вътрекоремното налягане. Това е причина за поява на разлика в налягането между пикочния мехур и уретрата, което води до изпускане на капки урина при физическо усилие. Задръжката на урина в пикочния мехур в условия на стрес зависи от няколко фактора - поддръжка на уретрата вътрекоремно, функцията на вътрешния уретрален сфинктер (мехурната шийка) и функцията на външния уретрален сфинктер.

 

Тежко увреждане на уретралните сфинктери може да се дължи на вродено състояние- менингомиелоцеле, или да бъде придобито вследствие на тежки травматични увреждания на гръбначния мозък.

 

Други придобити причини за сфинктерна слабост са:

 

  • Вродена слабост на гладката мускулна тъкан, което води до склонност към статични заболявания (пролапс) особено, ако е съчетано със слабост на съединителната тъкан;
  • Родилен травматизъм. При раждане на едър плод, при неправилно предлежание на плода, при тежки и травматични раждания изискващи налагането на форцепс, или вакуум екстрактор, може да се разкъсат сфиктерите на тазовото дъно, включително и ректалния сфинктер, което да е причина за неволево изпускане на тазовите резервоари;
  • Следоперативни причини, водещи до засягане на мехурната шийка по време на операция, или до нарушаване на нейната инервация;
  • Естрогенен дефицит. В постменопауза заради ниското ниво на естрогените е възможно да възникне атрофия на структурите, които поддържат уретралното налягане и това да доведе до сенилна инконтиненция;
  • Наднормено тегло и тежка физическа работа;
  • Хронични белодробни заболявания и продължителна кашлица, които също водят до повишаване на интраабдоминалното налягане;
  • Състояния на обстипация.

 

Според тежестта на протичане на стрес инконтиненцията тя бива три степени:

 

  1. Първа степен - изпускане на урина по време на физическо усилие - кихане, кашляне, напъване, но само в изправено положение;
  2. Втора степен - инконтиненцията се появява при движение - изкачване и слизане по стълби, кашляне в седнало положение;
  3. Трета степен - инконтиненция при минимални физически усилия, в покой и в легнало положение.

2. Императивна инконтиненция

Императивната инконтиненция е неволево изпускане на урина съпътствано, или предшествано от неудържим позив за уриниране дължащ се на детрузорна свръхактивност. При здрави жени детрузорът ( мускулът, който се съкращава при микция ) се съкращава само под волева команда. Когато този мускул се контрахира неволево обикновено има наличие на свръхактивност, което води до неудържими позиви за микция дори и непосредствено след нейното приключване. Причините за детрузорна свръхактивност са:
   

  • В 5-10 % от случаите се дължи на заболявания засягащи централния моторен неврон, или центровете на гръбначния мозък. Такива заболявания са множествена склероза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, spina bifida. В тези случаи детрузорната свръхактивност се нарича неврогенна детрузорна нестабилност;
  • Психогенна детрузорна свръхактивност включва свръхактивност при студ, влага, шум, при емоции като страх, гняв, оргазъм и други;
  • Състояния на недоимъчно хранене и авитаминози;
  •  Увеличен прием на течности, или медикаменти, които водят до засилена диуреза – диуретици;
  •  Следоперативна нестабилност. Отпрепариране на тъканта около мехурната шийка по време на някои видове операции може да доведе до преходна, или трайна детрузорна нестабилност и свръхактивност.

Клиничните симптоми при императивна инконтиненция са често уриниране - 11- 20 пъти дневно, внезапни позиви за уриниране, нощно уриниране (никтурия), усещане за непълно изпразване на мехура, невъзможност за волево прекъсване на микцията. Характерното за императивната инконтиненция е изпускането на големи количества урина, достигащи понякога до изпразване на целия пикочен мехур. Поради това и поради факта, че за разлика от стрес инконтиненцията, тази не може да се предвиди и предотврати, императивната инконтиненция е по-тежкото от двете състояния и дава по- неблагоприятно отражение върху качеството на живот на пациентите.

 

3. Смесена инконтиненция

Смесената инконтиненция като заболяване съчетава в себе си признаци както на стрес инконтиненция, така и на императивната инконтиненция. Такива пациентки се оплакват както от изпускане по време на физическо усилие, така и асоциирано с позив. Около 30% от жените с инконтиненция имат признаци на смесената форма. Идентифицирането на кой от двата типа инконтиненция е водещ е от особено важно значение за правилния подход на лечение при тези пациентки.

 

4. Инконтиненция от преливане

Този тип незадържане на урина се дължи на нарушение в контрактилитета на детрузора (неговата съкратителна способност), или на неговата обструкция. В резултат на това пикочният мехур се препълва, без да се дразнят рецепторите на мускула, отговорен за иницииране (започване) на микцията. Това води до свръхразтягане на препълнения с урина пикочен мехур, което в крайна сметка прогресира до преливна инконтиненция -  ischuria paradoxa. След като мехурът е препълнен, а не се е получил сигнал за неговото изпразване, урината започва да изтича от уретрата, което пациентките съобщават, че е свързано с постоянно подмокряне. Причини за този тип инконтиненция могат да бъдат няколко:


    • Коригиран оперативно генитален пролапс може да е причина за прегъване между уретрата и пикочния мехур, което да доведе до задръжка на урина;
    • Денервацията ( прекъсване на инервацията ) на пикочния мехур при радикална хистеректомия може да е причина за атония на мехура водещо до дълготрайна, хронична ретенция ( задръжка ) на урина;
    • Тазови тумори, тазови абсцеси, миоми на шийката на матката могат да доведат до притискане на уретрата към симфизата и до ретенция;
    • Голям пролапс на влагалищните стени, матката и пикочния мехур ( цистоцеле ) също са причина за ретенция на урина; 
    • При генитален херпес или уроинфекции, може да настъпи и остра ретенция на урина. 
Независимо от причината, водеща до инконтиненция от преливане, задръжката на урина в пикочния мехур създава предпоставка за развитие на бактериални инфекции по хода на уретерите към бъбреците, което е причина тези пациентки да страдат от често рецидивиращи бъбречни инфекции или хидронефроза. 

 

5. Екстрауретрална инконтиненция

Причините за този тип инконтиненция са вродени аномалии в развитието на отделителната система, или образуването на фистула вследствие на прекарана гинекологична операция и в най-голям процент вследствие на хистеректомия. Фистули могат да се получат и по време на раждане - родов травматизъм и в над 80 % от случаите са везиковагинални (от пикочния мехур към влагалището). Клиничната картина при инконтиненция, дължаща се на наличие на патологичен канал - фистула е свързана с денонощно изтичане на урина във влагалището появило се известно време след оперативната интервенция.

 

Средно до 20-тия ден от операцията се проявяват симптомите на наличната фистула. При малки дефекти урината може да се събира и в пикочния мехур и пациентката да има и нормални микции. При големи фистули, цялата урина изтича през влагалището, а пикочният мехур е почти празен. Тези дефекти изискват оперативна корекция.

 

Малки фистули могат да облитерират (да се запушат) спонтанно чрез въвеждане на катетър в пикочния мехур за период от около един месец. За да се прецени дали този метод е подходящ, освен дължината и дебелината на фистулния канал трябва се вземат под внимание неговото разположение, както и периодът от време, който е минал преди да бъде диагностициран.

 

 

Наличието на невъзможност за задържане на урина, налага пациентката да потърси лекарска помощ, за да се определи от какъв точно тип инконтиненция страда тя и да могат да се предприемат адекватни мерки за лечение. Лечението на видовете инконтиненция е консервативно, медикаментозно и оперативно. Кой метод на лечение ще бъде избран зависи от тежестта на симптомите, тяхната давност и стадии.