Ингвиналният гранулом, обозначаван също с името донованоза, е хронично, улцеративно, полово преносимо заболяване. Причинява се от вътреклетъчните Грам-отрицателни бактерии от вид Klebsiella granulomatis. Първоначално бактериите са били означавани с името Calymmabacterium granulomatis, но впоследствие е установена морфологична прилика с представителите на род Klebsiella, откъдето получава сегашното си наименование.

 

Донованозата е заболяване, което се среща основно в Австралия, Нова Гвинея, Южна Африка, Индия и др. Заразяването на пациент, живеещ в умерения пояс, се случва при пътуване в ендемичните райони на заболяването. Ингвиналният гранулом е сексуално-трансмисивна инфекция – предава се по-често при вагинален и анален секс. Редки са случаите на заразяване по контактно-битов път. Заболяването може да се предаде и на плода по време на вагинално раждане.


 

Рискови фактори за заразяване с Klebsiella granulomatis са половите контакти с партньор, имащ генитални улцерации, както и непротектираният полов акт. С повишен риск от заболяване са HIV-позитивните пациенти.

 

Периодът от контакта със заразоносителя до поява на симптоматика може да варира от една-две седмици до два месеца. При жените язвичките се образуват в областта на срамните устни, лонното възвишение и в малък процент от случаите – маточната шийка. При мъжете улцеративни промени се наблюдават в областта на препуциума, главичката на пениса и френулума (юздичката) и ануса.

 

Различават се няколко типа генитални лезии:

 

1. Нодуларни – често могат да се сбъркат за увеличен лимфен възел. Нодуларните лезии са зачервени и сърбящи;

 

2. Улцеровегетативни – най-честите кожни лезии при ингвинален гранулом. Имат чисто дъно и надигнати ръбове;

 

3. Цикатрициални;


4. Хипертрофични – наподобяват генитални брадавици.

 

При вторична бактериална инфекция е възможно развитие на лимфаденопатия. Наблюдава се общо неразположение, умора, повишена температура и др. Възможна е автоинокулация – разпространяване на инфекциозния причинител от кожните лезии в незасегнатите части на кожата. При липса на лечение като усложнение може да се развие плоскоклетъчен или базално-клетъчен карцином.

 

Диференциална диагноза на ингвиналния гранулом се прави с мек шанкър, сифилис, херпес симплекс вирусна инфекция и хламидиен лимфогранулом.

 

Диагностицирането на ингвиналния карцином е трудно, тъй като заболяването, извън ендемичния си район, е рядко. Културелното изолиране на Klebsiella granulomatis е почти невъзможно, поради което диагнозата се поставя при изследване на секрет от кожните лезии. Взетият секрет се поставя върху предметно стъкло, след което се оцветява по Райт-Гимза. Търсят се т.нар. Донованови телца. Друг сигурен метод с добра информативна стойност е тъканната биопсия. При научни изследвания се се прилага PCR-методът.

 

Лечението на ингвиналният гранулом е антибиотично. Прието е терапията да продължава най-малко три седмици до пълна реепителизация на тъканите. Антибиотиците, които се прилагат за лечението на инфекцията, най-често са азитромицин, ципрофлоксацин, еритромицин, триметоприм-сулфаметоксазол. Първа линия средство за лечение на донованозата е азитромицинът. При по-упорита и персистираща инфекция към основната антибиотична терапия може да се включи гентамицин.

 

При бременни средства за лечение са само антибиотиците от групата на макролидите – азитромицин, еритромицин. Доксициклинът може да предизвика изоставане в костния растеж на плода и кафяво оцветяване на зъбите. Ципрофлоксацинът, който е от групата на хинолоните, може да доведе увреждане на ставните хрущяли, докато триметоприм-сулфаметоксазолът причинява хипербилирубинемия и керниктер при новородени.