Гонореята е полово предавано заболяване, което засяга мъже и жени в полово-зряла възраст. При жени в повечето случаи инфекцията протича безсимптомно, което може да доведе до редица усложнения – тазово-възпалителна болест, извънматочна бременност, инфертилитет, повишен риск от заразяване с вируса на СПИН.

 

Гонореята е инфекциозно сексуално-трансмисивно заболяване, което се причинява от гонококови Грам-отрицателни вътреклетъчни бактерии от вида Neisseriae gonorrhoeae. Гонококовите бактерии проявяват афинитет към цилиндричния епител в лигавиците на уретрата, цервикалния канал и ректума и към многослойния невроговяващ епител на конюнктивата и фаринкса. Чрез своите пили (фимбрии) те се прикрепват към лигавиците и в рамките на 24-48 часа проникват между епителните клетки в субепителиалното пространство.


 

Заразяването с гонорея се осъществява главно при непротектиран полов контакт – вагинален, орален, анален секс, с инфектиран партньор с остра, хронична или безсимптомно протичаща форма на гонорея. Гонококовата инфекция се предава и перинатално – при раждане конюнктивата на новороденото влиза в контакт с инфектирания родов канал, при което гонококи инвазират конюнктивалната лигавица.

 

Рискови фактори са промискуитетът (честа безразборна смяна на половите партньори), нов сексуален партьор, история на отминала гонококова инфекция. По време на менструация и бременност се наблюдава промяна на pH-баланса във влагалището, което увеличава възможността за развитие на гонорея. Пациенти с компрометирана имунна система и такива, страдащи от други полови предавани болести, също имат повишен риск от заразяване.

 

В 20-80 % от жените заболяването протича безсимптомно. Инкубационният период на гонококовите бактерии е 2-8 дни. До около 10 дни след заразяване сред симптомите, които могат да се проявят, са: 

 

-    Необичайно обилно гнойно вагинално течение с жълто-зелен цвят;
-    Дисурия – парене при уриниране;
-    Диспареуния – болезнен полов акт;
-    Кръвотечение между месечните периоди, както и след полов акт;
-    Абдоминална или тазова болка.

 

При мъжете гонореята протича безсимптомно едва в 10 % от случаите. Най-характерни симптоми са:

 

-    Жълто-зелено гнойно течение от пениса;
-    Дисурия;
-    Често уриниране;
-    Тестикуларна болка и оток на тестисите.

 

Най-честото заболяване, което възниква при жените, страдащи от гонорея, е ендоцервицит с изтичане на гноен секрет от цервикалния канал. При прогресия на заболяването могат да бъдат засегнати ендометриума и маточните тръби. При липса на лечение тръбите могат да фиброзират, което да доведе до стерилитет. При жените често възниква също уретрит и проктит – възпаление на ректума. Гонококите могат да колонизират и лигавицата на фаринкса и на конюнктивата, при което се развиват съответно фарингит и конюнктивит.

 

При мъжете най-често се развива уретрит. При новородени се наблюдава гонококов конюнктивит. В по-редки случаи гонококовата инфекция може да се усложни до гонококококцемия, артритно-дерматитен синдром, гонококов ендокардит или менингит.

 

Диагноза се поставя при микроскопско изследване на уретрален, цервикален, фаренгиален секрет, кръв, гной, промивни води от ректума и конюнктивата. Освен микроскопско изследване, за откриването на гонококи е необходимо и културелно изследване – правят се посявки върху шоколадов агар или на селективната среда на Тайер-Мартин. За бърза диагностика се използва имунофлуоресцентния метод. За диагностика на гонорея се използва също PCR-анализ – изследва се първата струя на първа сутрешна урина.

 

Лечението на гонорея  е антибиотично. През последните години лечението на инфекцията става все по-сложно поради развиващата се резистентност към цефалоспорини. Като първа линия за лечение на гонорея се предписват два антибиотика – Цефтриаксон 250 mg единична доза, приложена интрамускулно, и Азитромицин 1 g единична перорална доза. Документирани са случаи на пациенти, непроявяващи чувствителност и към това лечение.

 

Според последни проучвания, изследователски екип, воден от д-р Стефани Тейлър от Центъра за здравни науки към Луизианския държавен университет, разработва и тества нов антибиотик за лечение на гонорея – Золифлодацин. Той блокира ДНК-синтезата по различен от другите антибиотици начин. Проведено е изследване на две групи пациенти, страдащи от гонорея. Едната група е лекувана с перорален Золифлодацин 2 или 3 g, а другата група от болни е лекувана с 500 mg Цефтриаксон парентерално.

 

Установено е, че Золифлодацинът лекува успешно случаи на неусложнена гонорея и е ефективен както Цефтриаксона, с изключение на повлияването на фаренгиалните инфекции, където показва по-ниска активност. Препаратът все още се изпитва, като се очаква Фаза 3 на проучването да се проведе в Холандия, Южна Африка, Тайланд и САЩ тази година.