Гениталната кандидоза е гъбично заболяване, засягащо външните полови органи и влагалището у жените, но се среща и сред мъжете. Причинител са дрожди от род Candida. Инфекцията не е типично сексуално преносима, но може да съществува едновременно с други полово преносими заболявания.

 

В 90 % от случаите от влагалището се изолират дрожди на Candida albicans. След тях по честота се нареждат дрождите на C.glabrata, C.tropicalis и C.kruzei.


 

Candida albicans е нормален обитател на лигавиците у човека, а при определни условия причинява заболяване. Това става чрез тъканна инвазия, предизвикване на хиперсензитивна реакция и отделяне на токсини. Всичко това се случва на етапи:

  • Колонизиране на лигавиците – повишва се броят на гъбичките вследствие на промяна в локалното и общо състояние на организма;
  • Адхезия и инвазия в клетките - гъбичката се прикрепва към епителните клетки чрез специални механизми и прониква във вътрешността им, където продължава да се размножава;
  • Възпалителна реакция – възниква в резултат на отделените от дрождите токсини, които индуцират имунен отговор от страна на макроорганизма.

 

Кои са предразполагащите фактори?

Кандидозният вулвовагинит е най-често срещаното заболяване на женската полова система. Значение за възникването му имат общото състояние на организма и интензивността на половия живот. Често инфекцията се дължи на заразяване от половия партньор.

 

Механичните увреждания на кожата са основен предразполагащ фактор. Те се получват в резултат на изгаряне, носене на тесни дрехи и синтетично бельо, поставяне на вътрематочна спирала и диафрагма, бурен коитус (полов акт). Не са редки случаите на автоинфекция на влагалището с дрожди от храносмилателния тракт. Оралните контрацептиви с превалиране на естрогенната съставка, бременността, антибиотичното и/или кортокостероидно лечение, диабетът и железният дефицит са все фактори, предразполагащи към генитална кандидоза.

 

Каква е клиничната изява?

Поради често срещаното асимптомно носителство инкубационният период не може с точност да се определи. Първите оплаквания на жената са от сърбеж и поява на дискомфорт и сухота в интимната област, които са причина за трудно осъществим и силно болезнен полов акт. Вулвата е зачервена и оточна. Влагалищната лигавица е силно възпалена и предразположена към образуването на фисури (линеарни разцепвания), придружени понякога с кървене.

 

Сърбежът варира от лек до непоносим, повлияващ нормалното протичане на ежедневието и причиняващ дори безсъние. Засилва се особено след баня и при затопляне в леглото. Когато възпалението засегне малките срамни устни и входа на влагалището, се появява парене и болка при уриниране.

 

NEWS_MORE_BOX

Вагиналното течение е второстепенен симптом. Представя се с отделяне на белезникави пресечени налепи, покриващи стените на влагалището и маточната шийка. В повечето случи няма неприятна миризма.

 

Как се диагностицира и лекува?

За поставяне на диагнозата е небходимо провеждане на гинекологичен преглед и микробиологично изследване на влагалищен секрет. Поради чести ко-инфекции с гонорея, сифилис и хламидии препоръчително е и изследване за тези сексуално-трансмисивни заболявания.

 

Лечението е медикаментозно. Предписват се антимикотици със системно или локално действие – влагалищни глобули и кремове, в зависимост от интензивността на оплакванията. Продължителността на терапията зависи от тежестта на клиничната изява, като варира от еднократен прием на медикамента до 7-дневен лечебен курс. Рецидивиращите генитални кандидози изискват антимикотична профилактика няколко поредни месеца.