Всеки шести човек на възраст между 18 и 45 години е носител на херпесен вирус. Генияталният херпес е полово преносима вирусна инфекция, която често рецидивира. Лечението ѝ се състои в потискане активността на вируса и поддържането му в латентно (спящо) състояние, като все още не е създадено средство за пълно елиминиране на вирусната инфекция.

 

Гениталният херпес се причинява от два основни типа вируси: Herpes simplex virus – 1 (HSV-1) и Herpes simplex virus – 2 (HSV-2), като водещ процент от случаите възникват при заразяване с HSV-2 вируса. Херпесните вируси са ДНК-вируси от семейство Herpesviridae. Заразяването HSV-2 се осъществява главно по полов път – орален, вагинален или анален секс, при което HSV-2 вирусът навлиза в клетките на лигавицата на гениталния тракт или орофаринкса, свързва се с белтъци (хистони) на клетката-гостоприемник и започва активно да се реплицира (да се размножава). При бременни и родилки херпесният вирус може да се предаде на плода по време на вагинално раждане.


 

Освен HSV-2, причина за развитието на генитален херпес може да бъде и инфекция с HSV-1, като заразяването с него се случва при контактно-битов път. Въпреки възможността за развитие на генитален херпес, HSV-1 е причина за възникването основно на лабиален херпес, докато HSV-2 води до появата на язвички и везикули в областта на женски и мъжкия генитален тракт. Херпесната инфекция може да доведе до развитие още на херпесен кератоконюнктивит, а в по-тежките случаи – херпесен енцефалит.

 

Рискови фактори за развитие на генитален херпес са честите и безразборни полови контакти с множество различни полови партньори, неизползването на бариерни методи за контрацепция, ранното започване на водене на полов живот. Имунокомпрометираните пациенти са с повишен риск от заразяване с херпесен вирус.

 

В голям процент от случаите вирусната инфекция протича безсимптомно. Инкубационният период на заболяването е от два дни до 2-3 седмици, като обикновено симптомите се изявяват две седмици след контакт с вирусоносител. При жени гениталният херпес се проявява с поява на макуларни лезии в областта на срамните устни, вагината, маточната шийка. Постепенно тези лезии се преобразуват във везикули и язвички. Съпътстващи симптоми могат да са болката, зачервяването и паренето в областта на гениталиите, болезнено, често уриниране и болезнени полови контакти. При жени гениталната херпесна инфекция може да е причина за възпаление на маточната шийка (цервицит).

 

Освен споменатите симптоми, активният стадий на вирусната инфекция може да се изяви с обща отпадналост, висока температура, гадене, повръщане, болки в мускулите и др. При мъжете вирусът може да прокникне в лигавицата на правото черво и да предизвика възпалението му – проктит. След активният стадий на инфекцията вирусът преминава в латентно състояние.

 

При бременни гениталният херпес може да доведе до преждевременно раждане, раждане на дете с ниско тегло или до развитие на вродени аномалии при прилагане на противовирусна терапия в първите месеци от бременността. При активна инфекция, за да се избегне предаването ѝ на плода, се препоръчва раждане чрез Цезарово сечение.

 

Диагностиката на генитален херпес се извършва след изследване на секрет от гениталните лезии, фецес, урина или кръв. Един от методите за диагностика е PCR-методът – полимеражна верижна реакция, който се основава на откриване на части от ДНК на вируса и тяхното намножаване (амплифициране). PCR-методът се отличава с надеждност, като достоверност се регистрира при над 98 % от случаите.

 

Друг метод за диагностика е култивирането на вируса и неговата изолация. За целта се използва секрет от везикулите, а за детекцията на вируса се изполват моноклонални антитела. Достъпен и информативен метод за откриване на настояща или преминала активна херпес симплекс инфекция е изследването за наличието на IgG - и IgM – антитела в серум на пациенти. Наличието на IgM – антитела, при липса на IgG, говори за разгърната активна вирусна инфекция. Откриването единствено на IgG-антитела говори за латентна (спяща) или за рекурентна (повтаряща се) инфекция.

 

Лечението на гениталният херпес се прилага за овладяване на активната форма на вируса и на рекурентните такива. Използват се противовирусни медикаменти, от които основно значение има ацикловирът. Проблемът при него е ниската орална бионаличност, поради което се прилага в дози от 200 мг, 5 пъти дневно, за период от 7-10 дни. По време на бременност ацикловир се избягва в първите 15 седмици от бременността.

 

За лечението на гениталният херпес се прилагат също противовирусни предлекарства (валацикловир, фамцикловир), които имат по-добра орална бионаличност. Противовирусните средства могат да прилагат и локално при лабиален херпес, кератоконюктивит и др. У нас все още не е одобрена ваксина за превенция на херпес симплекс вируса. За целта се препоръчва ограничаване на половите контакти и използване на презервативи при полов акт.