Гениталният херпес е полово преносима инфекция, която според данни на Световната здравна организация (СЗО) се среща сред 13 % от възрастните хора в репродуктивна възраст. Причинява се основно от херпес симплекс вирус тип 2 (HSV-2) и по-рядко - херпес симплекс вирус тип 1 (HSV-1). Характерно за HSV-1 е, че предизвиква основно орален херпес, но макар и рядко може да бъде причина за оплаквания от генитален характер. Интересното за гениталния херпес е, че инфекцията е доживотна, като има периоди на потискане (латентен период) и на активиране на вируса.

 

HSV-2 принадлежи към семейство Herpesviridae, включващо ДНК-вируси. Разпространението на този тип вируси се случва при полов контакт със серопозитивен болен в активен стадий на инфекцията му. При бременни жени с активен генитален херпес инфекцията може да бъде предадена и на новороденото по време на вагинално раждане, което води до развитие на неонатален херпес. Гениталният херпес притежава тропизъм към епителните клетки на гениталните органи, където се размножава вътреклетъчно. След период от 10-14 дни вирусът мигрира до сензорните неврони, където при определени условия се активира.


 

Рискови фактори за заразяване с генитален херпес са многобройните полови партньори, случайните полови контакти с непознати, неизползване на предпазни средства (кондоми) при полов акт, по-висока е честотата сред хомосексуалните двойки. Установено е, че гениталният херпес се среща с по-висока честота сред женския пол поради по-лесното предаване на инфекцията от мъже на жени, отколкото обратното.

 

Различават се две форми на генитален херпес: първичен генитален херпес и рекурентна инфекция. Като първичен се определя този генитален херпес, който се проявява симптоматично за пръв път при съответната пациентка или безсимптомен такъв, но с положителна серологична проба. Като рекурентна се определя инфекция, която се реактивира след наличен първи епизод. Характерно за първичния симптомен епизод е, че той е доста по-болезнен и неприятен откъм симптоматика в сравнение с последващите рекурентни такива.

 

Гениталният херпес може да протече симптомно или безсимптомно. Характерен симптом за гениталния херпес са болезнените генитални улцерации, които се появяват след инкубационен период от 10 до 14 дни. Обикновено лезиите представляват пустуларни или везикуларни язви, които са множествени, билатерални и могат да се слеят. Сред симптомите, които се срещат още са зачервяване, оток, сърбеж в областта на вулвата, болка и парене при уриниране (дисурия). Наблюдават се и симптоми на общо неразположение – гадене, повръщане, главоболие, повишена температура.

 

До какви усложнения може да доведе гениталният херпес?

Установено е, че пациентите, страдащи от генитален херпес, имат много по-висок риск от инфекция с HIV. Около 60-90 % от болните със синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН) са носители на HSV-2. По тази причина всички пациенти с генитален херпес трябва да се изследват и за HIV. Друго усложнение, което може да настъпи, е развитието на асептичен менингит. Може да бъде засегната всяка част от нервната система. Сериозно усложнение, която засяга новородените, е развитието на неонатален херпес при вагинално раждане.

 

Поставянето на диагноза може да се извърши при взимане на секрет от гениталните лезии, но по-достоверен и по-широко прилаган метод е PCR методът или серологично изследване за установяване на IgM и IgG антитела.

 

Какво е лечението на гениталния херпес и възможно ли е пълно излекуване?

Инфекцията с HSV-2 е доживотна и пълно излекуване не е възможно. Въпреки това инфекцията може да премине в ремисия и да се спре трансмисията ѝ. Лечението на гениталния херпес може да се раздели на лечение на първичния генитален херпес и на рецидивиращия такъв, като и в двата случая се използват противовирусни медикаменти като ацикловир, валацикловир, пенцикловир и др. и разлика има единствено в дозирането им. При лечение на първичен генитален херпес повлияване на симптомите се наблюдава 19-20 дни от началото на терапията.

 

При бременни жени с първичен генитален херпес е позволено лечението с ацикловир – медикаментът се отнася към Pregnancy category risk (PCR) B. При рецидивиращ генитален херпес лечението с ацикловир се препоръчва след 36 гестационна седмица, като препоръчително е раждането чрез Цезарово сечение.

 

Гениталният херпес е сексуално трансмисивно заболяване, което увеличава риска от заразяване с HIV и протича с поява на болезнени генитални лезии. От съществено значение за ограничаване на разпространието му е използването на презервативи при полов акт, ограничаване на сексуалните контакти по време на активна инфекция и профилактично приемане на противовирусни медикаменти при рецидивиращи инфекции.