Какво са „гъбичките”?

Дрождите от род Candida могат да се изолират не само от човека, а също от животните и заобикалящата ни среда – вода, въздух, храна, различни предмети, подови настилки и т.н. Въпреки това най-честият начин на инфектиране при човека е ендогенният - кандидозата се развива у предразположени лица поради свръхразмножаване на тяхната собствена флора. Важно е да се знае, че „гъбичките”са обичайни сапрофити за оралната лигавица, аноректалната област и влагалището, като се влияят значително от здравословното състояние на човека, приема на някои групи лекарства, начина на хранене, pH на средата, сезона, облеклото.
 

Защо жените са по-податливи към развиване на гъбични вулвовагинити?

Кандидозният вулвовагинит е възпалително заболяване на влагалището и/или външните полови органи на жената, причинено от дрожди от род Candida, най-често Candida albicans. Кандидозната инфекция на женските гениталии е около 10 пъти по-честа от кандидозата на пениса. Това е най-често срещаното заболяване на женската полова система.
 
Много са причините, поради които жените са по-предразположени към гъбични инфекции:
NEWS_MORE_BOX
 
 

1. Влагалището е влажно, а влагата е локален предразполагащ фактор.


 

2. Влагалището е вътрешно разположен орган, имащ пряка комуникация с околната среда и за разлика от пениса не може, а и не бива, да се измива така добре при ежедневната интимна хигиена. Ако всеки ден жената си прави вътрешен интимен душ, тя не само отмива „лошите” микроорганизми, но и „добрите”, сред които са и лактобацилите. Те имат неизменна роля, защото разграждайки захарите (лактоза) и други въглехидрати до млечна киселина, лактобацилите стават причина за силно понижаване на рН в средата, в която пребивават, като по този начин ограничават поселяването на влагалищната лигавицата с патогенна флора, увеличават и поддържат локалния тъканен имунитет и самозащитните функции на тези тъкани, намалявайки риска от инфекции. Друг продукт на тяхната обмяна, е водородният пероксид (H202 ), който увеличавайки процентността на кислорода във влагалището и не позволява свръхрастежа на анаеробните бактерии (бактерии, които виреят в среди без кислород). Някои млечнокисели бактерии, като L. acidophilus, отделят и “antibiotic like” фактори – Lactorin B и F, които потискат развитието и на дрожди, и на бактерии и на протозои. Следователно, отмивайки „добрите” бактерии от влагалището, то остава незащитено не само от гъбички, но и от други причинители на вагинози.

 

3. Хормоналият дисбаланс улеснява свръхрастежа на дрожди. Жените са по-податливи към ендокринни заболявания, а освен това за нежния пол са характерни ежемесечни хормонални промени. Бременността също е свързана със значими хормонални промени, затова и 75% от жените по време на бременността имат поне един епизод на вулвовагинитна кандидоза. Подобна е ситуацията и с жените в менопауза. Много млади жени приемат контрацептиви, които сами по себе си са екзогенни хормони и също предразполагат към гъбични инфекции.

 

4. Захарният диабет, затлъстяването, намаленият имунен дефицит, заразяване от партьора, приемът на антибиотици и химиотерапевтици, кортикостероиди, цитостатици увеличават риска за развитие на гъбички на двата пола, но поради гореизброените причини съотношението на кандидозните баланити и вулвити ще бъде отново в полза на вулвитите.

 

5. Както беше отбелязано по-горе, род Candida са част от нормалната флора на аноректалната област. Поради анатомично близкото разположение на входа на влагалището и ануса, вагиналната реинфекция е по-често срещана при жената.

 

Как да се предпазваме от вагиналната кандидоза и други вагинози?

1. Ежедневната интимна хигиена е неразделна част от профилактиката. Препоръчително е измиване на външните полови органи сутрин и вечер, но:

  •  Без използване на сапуни за тяло или лица, а само на специални интимни препарати като например Вагизан, Латкажил, Белиема и др.
  •  Посоката на миене е от влагалището към ануса- никога обратното.
  •  Вътрешните интимни душове се осъществяват еднократно, назначени от специалист и то само при сериозни вагинални инфекции. Обикновено след такава процедура се препоръчва поставяне на глобули, съдържащи лактобацили.

2. След използване на тоалетната изтриването винаги трябва да е в посока от влагалището към ануса, а не обратното, за да се предотврати замърсяването на влагалището.

 

3. Интимен тоалет преди и след сексуален контакт.

 

4. Внимателен подбор на сексуалните партньори и използването на презерватив, като последният не е 100% защита от полови инфекции.

 

5. Използването на тампони създава анаеробни условия във влагалището и улеснява развитието на анаеробните бактерии, които нормално трябва да са много малък процент от влагалищната флора. Ако обстоятелствата изискват употребата на тампон, то се препоръчват по-малки по размер и смяната им на всеки два часа.

Груба грешка е влизането в море или басейн с тампон, а и въобще в този период на месеца. Тампонът се напоява с вода и всички микроорганизми в нея получават близък контакт с лигавицата на влагалището.

 

6. Приемът на храни направени с мая (хляб, бира, кашкавал и др.), както и тези с завишено съдържание на захар (шоколадени изделия, повечето алкохолни, газирани напитки, натурални сокове и др.) спомага развитието на дрождите. Затова начинът на хранене улеснява борбата с гъбичките, както и затруднява техния повторен свръхрастеж. 

 

7. Препоръчително е използването на бикини, боксери, бразилиани пред прашките. Целта е възможно най-малък достъп на женските полови органи извън бельото. Гладенето на бельото осигурява по-добра дезинфекция, а цялостната замяна на старото бельо с ново след излекуване намалява шанса за връщане на инфекцията.