Кистите на яйчниците са често срещани образувания, които се развиват върху или вътре в тях. Има няколко вида кисти. Най-често срещаните видове не са животозастрашаващи, не причиняват симптоми и в крайна сметка изчезват без лечение. Рядко кистите могат да причинят усложнения.


Кистата на яйчника представлява торбичка, пълна с течност или полутвърд материал, който се образува върху или в рамките на единия или двата яйчника. Има различни видове кисти на яйчниците, повечето от които са безболезнени и доброкачествени.

 


Обикновено кистите на яйчниците не причиняват симптоми. В голяма част от случаите диагнозата се поставя по време на рутинен тазов преглед или процедура за образна диагностика. Рядко кистите на яйчниците могат да причинят усложнения. Планирането на редовни гинекологични прегледи може да помогне за предотвратяване на всякакви проблеми с фоликуларни кисти.

 

Голям процент от кистите на яйчниците са функционални. Те се образуват в отговор на промените в тялото по време на менструалния цикъл. По-рядко кисти на яйчниците се образуват по причини, които не са свързани с менструацията. 

 

Функционалните кисти са най-често срещаният тип кисти на яйчниците и не са свързани с болестни изменения. Те възникват в резултат на овулация. Тези кисти може да са знак, че яйчниците функционират както трябва. 

 

Функционалните кисти обикновено се свиват с времето, обикновено в рамките на 60 дни, без специфично лечение.

 

Малка торбичка в яйчника, наречена фоликул, освобождава яйцеклетка всеки месец като част от менструалния цикъл. Фоликуларна киста се образува, когато фоликулът не освободи яйцеклетка. Вместо това фоликулът се изпълва с течност и нараства.

 

След като фоликулът освободи яйцеклетка, той образува група от клетки, произвеждащи хормони, наречени жълто тяло. Кистата се образува, когато течността се натрупа в жълтото тяло, което го кара да расте.

 

Понякога функционалните кисти се наричат прости кисти.

 

Не всички кисти на яйчниците се образуват в отговор на менструалния цикъл. Те не винаги са признак на заболяване.Те включват:

 

Цистаденоми

Тези кисти се образуват на повърхността на яйчника. Те могат да бъдат пълни с течност, която е рядка и водниста или по-дебела и подобна на слуз.

Дермоидни кисти (тератоми)

Дермоидните кисти се състоят от клетки, които изграждат всички видове тъкани в човешкото тяло, вариращи от кожа, коса, зъби и дори мозъчна тъкан.

Ендометриоми

Тези кисти са пълни с ендометриална тъкан, същата тъкан, която се отделя всеки месец по време на цикъла.

Рак на яйчниците

За разлика от горните видове кисти, раковите кисти на яйчниците (тумори) са твърди маси от злокачествени клетки.

 

Кистите на яйчниците са изключително чести, особено преди настъпване на менопауза. Функционалните кисти са най-често срещаният тип кисти на яйчниците.

 

Овулацията е водещата причина за поява на кисти на яйчниците. Други причини включват:

  • Анормална клетъчна репродукция. Атипичното възпроизвеждане на клетки може да причини образуването на кисти като дермоиди и цистаденоми.
  • Ендометриоза. Тези кисти често се образуват върху яйчника в напредналите стадии на ендометриозата.
  • Тазова възпалителна болест. Тежките тазови инфекции могат да се разпространят в яйчниците, причинявайки кисти.

 

Някои по-малки кисти не причиняват симптоми. В тези случаи пациентките може дори да не разберат, че имат киста. По-големите кисти могат да причинят:

  • Болка в таза или тъпа болка в гърба;
  • Усещане за пълнота (подуване), разположено в долната част на корема, което може да се почувства по-изразено от едната страна на тялото;
  • Болка по време на полов акт (диспареуния);
  • Болезнен менструален цикъл.

 

Симптомите, които персистират продължително време, могат да показват състояние, наречено синдром на поликистозни яйчници. Синдромът на поликистозните яйчници е състояние, което причинява нередовен цикъл и други проблеми, свързани с хормоните, включително затлъстяване и безплодие. Други симптоми на синдрома на поликистозните яйчници включват хирзутизъм (повишен растеж на косми по тялото) и трудна загуба на тегло.

 

Референции:

1. American College of Obstetricians and Gynecologists’ Committee on Practice Bulletins—Gynecology. Practice bulletin no. 174: evaluation and management of adnexal masses. (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/27776072/) Obstet Gynecol. 2016;128(5):e210-e226. 
2. Farghaly SA. Current diagnosis and management of ovarian cysts. (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25551948/) Clin Exp Obstet Gynecol. 2014;41(6):609-612. 
3. Smith-Bindman R, Poder L, Johnson E, et al. Risk of malignant ovarian cancer based on ultrasonography findings in a large unselected population. (https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/30419104/) JAMA Intern Med. 2019;179(1):71-77.
4. Terzic M, Aimagambetova G, Norton M, et al. Scoring systems for the evaluation of adnexal masses nature