Матката е кух мускулест орган с крушовидна форма, чиято основна функция е свързана с износването на плода по време на бременност. Маточната лигавица се състои от три слоя: вътрешен – ендометриум, среден, мускулен слой – миометриум, и външен слой – периметрум. По време на бременност ендометриумът се променя морфологично и се означава като децидуа. Процесът на възпаление на ендометриума или на децуада се нарича ендометрит.

 

Възпалението на дециуада се означава още като следродилен ендометрит. Честотата на разпространението му е различна в зависимост от начина на раждане – нормално, естествено раждане или раждане чрез Цезарово сечение. Рискът от развитие на постпартален ендометрит е много по-висока след Цезарово сечение, като рискът намалява при прилагане на преоперативна антибиотична профилактика.


 

Ендометритът може да протече остро или хронично. Разликата между двата типа ендометрит се състои в наличието на различни видове бели кръвни клетки в ендометриалните жлези. При острия ендометрит са налице неутрофилни левкоцити, докато при хроничния в ендометриалните жлези преобладават клетките на хроничното възпаление – плазмоцитите. Ендометритът е полимикробна инфекция и причините, които водят до развитието му, са разнообразни:

 

  • Предизвиква се от причинителите на полово преносими болести, от които най-чести са гонорея, хламидия, уреаплазма – Neisseriae gonorrheae, Chlamidia trachomatis, Ureaplasma urealyticum;
  • Инфекции, при които се нарушава вагиналния pH-баланс, също могат да доведат до ендометрит. Типичен пример е бактериалната вагиноза. Сред инфекциозните причинители на ендометрита се отнасят още бактерии от род Peptostreptococcus, стрептококи от група Б, бактерии от род Enterococcus.
  • Инфекция, която може да доведе до развитие на ендометрит, макар и рядко, е туберкулозата;
  • Следродилният ендометрит възниква най-често при раждане чрез Цезарово сечение, но може да се развие и при нормално раждане;
  • При извършване на аборт при недобри условия на стерилност инфекциозен причинител може да бъде внесен в маточната кухина и да доведе до възпление на маточната лигавица;
  • Някои диагностични и лечебни процедури в гинекологията също могат да внесат патогенни микроорганизми в матката. Сред тези процедури са дилатация и кюретаж, хистероскопията, ендометриалната биопсия. Използването на вътрематочни контрацептивни устройства също увеличава риска от пренасяне на инфекция в маточната кухина.

 

Много важно е ендометритът да бъде диагностициран своевременно, тъй като някои от усложненията, до които може да доведе, са животозастрашаващи. От значение е при наличие на симптоматика да посетите акушер-гинеколог. Сред симптомите, които подсказват за наличие на възпаление на маточната лигавица, са тазовата болка, дисурия, диспареуния, необичайно вагинално кървене, вагинално течение с неприятна миризма и променен цвят и консистенция. Характерни симптоми са още констипацията, високата температура и общото неразположение – главоболие, гадене, повръщане, слабост и др.

 

Поставянето на диагноза се извършва след физикален преглед и тазово изследване. От физикалния преглед ключови симптоми са високата температура, тахикардията, абдоминалната болка. При тазовото изследване характерно е откриването на вагинално течение с неприятна миризма, а при жени след раждане – на лохии с неприятен мирис на риба. Взема се секрет за микробиологично и за хистологично изследване. Информация за общото състояние на организма дава и пълната кръвна картина. Наличието на увеличен брой бели кръвни клетки (левкоцитоза) и ускореното утаяване на еритроцитите (СУЕ) говорят за наличие на възпалитен процес. За диагностициране на състоянието може да се използва още хистероскопия, лапароскопия или ендометриална биопсия.

 

Ендометритът е състояние, което лесно преминава при прилагане на антибиотична терапия. Проблеми настъпват при липса на лечение, което води до персистиране на възпалението и дисеминация на инфекцията в кръвния ток – септицемия. В последствие може да се развие септичен шок, който е животозастрашаващо състояние. Ендометритът може да доведе също до безплодие, поради развитие на тубарни сраствания. Сред усложненията сe включват още перитонит, хронична тазова болка, образуване на абсцес в тазовата кухина.

 

Лечението на ендометритът е антибиотично. Най-често прилаганата терапия на следродилен ендометрит включва интравенозно приложение на гентамицин и клиндамицин. Друг вариант е комбинацията между цефалоспорин втора или трета генерация и метронидазол. Подобряване на състоянието се очаква след втори-трети ден от терапията, като терапията продължава до момента, в който пациентката е афебрилна за повече от 24 часа.

 

За предотвратяване развитието на ендометрит се препоръчва при раждане чрез Цезарово сечение прилагане на преоперативна антибиотична профилактика. Антибиотична профилактика е нужна и след извършване на диагностични гинекологични процедури. Ако причината за развитието на ендометрит е сексуално-трансмисивна болест, по време на лечението е необходимо ограничаване на половите контакти.

 

Ендометритът е полимикробна инфекция, която се среща често сред раждали жени. При антибиотична профилактика един час преди Цезарово сечение рискът от ендометрит намалява с до 75%.