1. Какво заболяване е ендометриозата?
Нормално в женския организъм лигавица от ендометриален тип има само в матката. Наличието на такава тъкан извън маточната кухина се нарича ендометриоза.
За възникнето на ендометриоза е необходимо жената да има менструална функция. Заболяването преди менархе (първо менструално кървене) не се среща.
2. Каква е етиологията на ендометриозата?
За развитието на еднометриозата има няколко теории. Според първата от тях заболяването възниква още по време на вътреутробното развитие – зародишни клетки на ендометриума мигрират на нетипични за тях места.
Съществува и трансплантационна теория, според която менструалната кръв съдържа жизнеспособни ендометриални клетки. При подходящи условия – най-вече гинекологични операции или чрез ретрограден траспорт през маточните тръби, те попадат в коремната кухина и се трансплантират върху перитонеума.
Друга теория е метастатичната. Тя гласи, че ендометриални клетки могат да достигнат всяка част на тялото, попадайки в системнто кръвообращение през маточните артерии и вени.
3. Къде се локализира ендометриозата?
Ендометриозата се разделя на генитална и екстрагенитална. По-често срещана от двата вида е гениталната.
При гениталната форма ектопичният ендометриум може да се намира външно - по повърхността на женските полови органи, или вътрешно. Вътрешните ендометриозни огнища, разположени в миометриума на матката и в маточните тръби, значително увеличават размерите им. Образуват се множество кистички, които в част от случаите имат ходове, свързващи ги с маточната кухина.
Повърхностните ендометриозни огнища могат да са разположени навсякъде, но най-често са върху яйчниците. Те представляват множество синкави възелчета с големина 2-10 мм в диаметър. Възможно е клетките от огнището да пролиферират и да навлязат в яйчника. Под действието на ежемесечната хормонална регулация, влияеща и върху ектопичния ендометруим, в структурата на яйчника се събира кръв и оформя кистозно образувание, достигащо големи размери. Кистите съдържат гъсти материи с кафяв цвят – това е причина да се наричат “шоколадови”. В редки случаи могат да малигнизират.
Ендометриозни огнища могат да се наблюдават навсякъде - по тазовия перитонеум, водещи до сраствания на съседни органи и изместване на матката от нормалното и положение, върху пикочния мехур, в носа и белите дробове, по дебелото черво и в цикатрикс от Цезарово сечение.
4. Какви са симптомите?
Вътрешната генитална ендометриоза се характеризира с увеличени по количество и продължителност менструални кръвотечения, придружени със силна болка. Матката и маточните тръби са с увеличени размери, болезнени при натиск.
Външната генитална ендометриоза се проявява с триада от оплаквания: смущения в менструалния цикъл, стерилитет и дисменорея с извънменструална тазова болка. Вторичната дисменорея (поява на силна и прогресираща с всеки цикъл менструална болка, която преди развитието на ендометриозните огнища не е била налице) е най-характерният симптом. Смущенията в менстуацията са дължат на увреда в яйчниците, а безплодието и болката – на тазови сраствания.
5. Какво се поставя диагнозата?
Ендометриозата се диагностицира на базата на анамнезата, характерната симптоматика и ехографския преглед. Лапароскопията – инструментален оглед на коремната кухина, е единственият метод, доказващ със сигурност заболяването.
6. Какво е лечението?
За лечението на ендометриозата се използват медикаментозни и оперативни методи. Оперативно лечение се предприема след неуспешно медикаментозно. То цели премахване на ектопичните ендометриозни огнища. Неголемите огнища, разположени в малкия таз, могат да бъдат коагулирани и по лапароскопски път.
