Ендометриозата е едно от най-разпространените заболявания на 21-ви век сред жените в репродуктивна възраст. Всяка десета жена страда от ендометриоза, като състоянието е разпространено сред повече от 176 млн. жени по цял свят. Но защо ендометриозата е толкова опасно и сериозно заболяване? Причина за това е безсимптомното му протичане при голяма част от пациентките и пораженията, които нанася, а именно – трудности и невъзможност за забременяване. Друг проблем е, че са нужни средно 7.5 години от момента на проява на симптоматика до момента на диагностика на ендометриозата.

 

Ендометриозата е възпалително заболяване, при което се наблюдава разрастване на ендометриална тъкан (ендометриални лезии) на необичайни места извън матката – в маточните тръби, яйчници, коремна кухина, мозък, бял дроб и др. Съществуват различни теории за причините, водещи до ендометриоза. Според една от теориите причина за ендометриозата е ретроградната менструация – придвижване на менструална кръв към маточните тръби. Според други теории ендометриалните клетки се разпространяват хематогенно и лимфогенно извън матката. Смята се, че ендометриоза може да възникне и при метапластична конверсия на цельомния епител, а сред някои пациентки съществува и генетична предразположеност.


 

Въпреки че в голяма част от случаите ендометриозата протича без клинична изява, съществуват симптоми, които могат да насочат акушер-гинеколога към тази диагноза. Сред тези симптоми са:

 

1. Обилна, болезнена и продължителна менструация (дисменорея);


2. Болка по време на полов контакт (диспареуния);


3. Болка при уриниране (дисурия);


4. Силка болка в тазовата област малко преди и по време на менструация;


5. Общо неразположение – безсилие, лесня уморяемост, гадене и др.;


6. Болка и напрежение при тазово изследване;


7. Наличие на субфертилитет – намалени способности за забременяване.

 

Какви са стадиите на ендометриозата?

Според Американското дружество за репродуктивна медицина (ASRM) съществуват четири стадия на ендометриоза в зависимост от наличието на ендометриални лезии, тяхната локализация и инфилтративност:

 

  • I стадий – стадий на минимални увреждания, при който има единични повърхностни ендометриални лезии;
  • II стадий – стадий на лека увреда, при който се наблюдават повече и по-дълбоко разположени струпвания от ендометриални клетки;
  • III стадий – стадий на умерена увреда. По време на този стадии се развиват множество, дълбоко разположени ендометриални струпвания. Образуват се кисти в яйчните, както и фиброзни сраствания;
  • IV стадий – стадий на тежка увреда, който се характеризира с множество дълбоки ендометриални струпвания, множество сраствания и огромни кисти на един или на двата яйчника.

 

Американската фондация по ендометриоза е създала още една класификация на ендометриозата. Според нея като първи стадий на ендометриоза се определя т.нар. перитонеална ендометриоза – наблюдава се наличие на ендометриална тъкан в областта на перитонеума. Вторият стадий на ендометриоза се определя като овариална ендометриоза или т.нар. шоколадова киста на яйчника. Кистата се нарича шоколадова поради кафявия цвят на окислената кръв.

 

Като треди стадий на ендометриоза се определя първи тип дълбоко инфилтрираща ендометриоза – разпространение на ендометриална тъкан в органи на тазовата кухина. При разпространение на ендометриална тъкан извън тазовата кухина ендометриозата се определя от четвърти стадий – втори тип дълбоко инфилтрираща ендометриоза.

 

Кога и защо ендометриозата предизвиква безплодие?

Установено е, че инфертилитет се наблюдава при ендометриоза от трети и четвърти стадий. Причина за безплодието у жени с ендометриоза са образувалите се сраствания, които от една страна деформират маточната кухина и правят трудна имлантацията на зародиша, а от друга страна водят до запушване на Фалопиевите тръби и правят невъзможно оплождането. Друга причина за безплодието на жени с еднометриоза е секрецията на възпалителни цитокини от ендометриалната тъкан, които предизвикват реакция на възпаление, потискат овулация и имплантацията.

 

Диагностиката на ендометриозата е хирургична – чрез лапароскопия или лапаротомия. Лечението може да бъде хирургично чрез отстраняване на струпванията от ендометриална тъкан и на срастванията или медикаментозно – използват се нестероидни противовъзпалителни средства за облекчаване на болковия синдром; гонадотропин-рилизинг агонисти за намаляване размера на ендометриалните лезии; орални контрацептиви; ароматазни инхибитори, също блокиращи производството на естрогени.