1. Какво представлява ендометриозата?

Ендометриозата е заболяване, което значително е повишило своята честота през последните години. По своята същност тя е доброкачествено заболяване с прогресивен ход. Характеризира се с наличие на ендометриум извън маточната кухина.

 


Ендометриумът е най-вътрешният слой на матката, изграден от цилиндричен епител и множество жлези, които са зависими от хормоните на жената през различните етапи от месечния цикъл. Под ендометриума са разположени мускулният слой (миометриум) и на места периметриум.

 

При заболяването ендометроиза ендометриумът се открива на различни места извън матката, като запазва своята зависимост от хормоните. Тоест под действието на яйчниковите хормони тази тъкан се развива като функциониращ ендометриум. Разположението може да бъде и в пределите на матката, но дълбоко в миометриума. Това състояние се нарича аденомиоза.

 

2. Как се развива? 

Ендометриозата е естроген-зависимо заболяване. Естрогените са група хормони, които се произвеждат от яйчниците. Най-често новопоявилата се ендометриална тъкан се разполага по тазовите органи или перитонеума, но може да обхване и органите извън коремната кухина. Развилата се на необичайни места ендометриална тъкан има сходни на тази в маточната кухина свойства. Тя се обновява и кърви, което обаче не се случва периодично и синхронно. В резултат на отделената от нея кръв настъпва реакция на околната тъкан и може да се образуват псевдокисти - така наречените “шоколадови кисти”. Това са кисти на яйчника, образували се при ендометриоза.

 

В резултат от това заболяване и от измененията, които настъпват, може да се достигне до увреждане на вътрешните полови органи.

 

3. Разпространение на ендометриозата

Според разположението на ендометриалните огнища ендометриозата се дели на генитална и екстрагенитална. Най-честа е появата на огнища при яйчниците, но може да се обхванат и маточните тръби. Това често води до тяхното запушване и е една от причините за стерилитет при жените.

 

Екстрагениталното разположение на ендометриалните огнища се среща най-често по органите в коремната кухина. Това са пикочният мехур, дебелото черво и тънките черва. При раждане по оперативен път може да се развие на мястото на разреза.

 

4. Какви оплаквания имат жените с тази диагноза?

Симптомите на заболяването не са специфични за него. Те се изразяват в болезнена менструация, като болката се усеща ниско и рядко преминава при прием на обезболяващи средства. Може да има нарушения в менструалния цикъл, но това говори за напредване на заболяването.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Много често диагнозата се поставя в хода на търсене на причината за стерилитет при жената. Това се дължи на сраствания, които настъпват в коремната кухина в резултат на кървене от ендометриални огнища и реакцията на тъканта. Тези сраствания водят до затрудняване движението на яйцеклетката от яйчника към матката.

 

Когато заболяването е засегнало екстрагенитални органи, като пикочен мехур, може да се появи хематурия - кръв в урината.

 

5. Как се поставя диагнозата ендометриоза?

 

Поставянето на диагнозата е трудно, като за нейното наличие лекарят може да се ориентира по срастванията, които се откриват в хода на гинекологичния преглед. С цел по-ясна визуализация на ендометриалните огнища, при предположение за тази диагноза, е удачно прегледът да се направи преди менструация. При ехографско изследване може да се открият огнищата.

6. Подход след доказване на диагнозата

Най-често диагнозата се поставя чрез провеждане на лапароскопско изследване. Лечението включва хирургична обработка на новопоявилите се огнища. Може да се приложи и медикаментозно лечение, което се провежда с хормонални препарати.