Ендометриозата е хронично възпалително заболяване, при което се наблюдава разпространение на ендометриални жлези и строма извън маточната кухина. Среща се сред около 10 до 15 % от жените в репродуктивна възраст и сред 70 % от тези с хронична тазова болка.

 

Ендометриозата е една от основните причини за инфертилитет с неизяснен произход, като обикновено за поставяне на окончателна диагноза са нужни между 8 и 10 години – средно 7,5 години. В голяма част от случаите протича безсимптомно. Съществуват множество теории за развитието на ендометриоза, както и фактори, повишаващи риска от появата й.


 

Ендометриозата е заболяване, което засяга множество органи, поради което съществуват различни форми. Най-честа е локализацията на ендометриалните лезии в малкия таз – т.нар. пелвична форма на ендометриозата, при която се засягат вътрешните полови органи (яйчници, маточни тръби) и перитонеума. Освен пелвична, съществува и екстрапелвична ендометриоза, а според макроскопския си характер ендометриозата бива повърхностна перитонеална, яйчникова и дълбока инфилтрираща ендометриоза. Всяка от тези макроскопски форми се отличава с определени белези – например за яйчниковата форма е характерно наличието на т.нар. „шоколадови кисти“ на яйчниците, наречени така поради това, че са изпълнени със стара кръв.

 

Установено е, че съществуват рискови фактори, които повишават възможността за развитие на ендометриоза. Сред тези фактори са ранното менархе (поява на първа менструация преди 11-годишна възраст); тежка и болезнена менструация; кратък менструален цикъл (под 27 дни); приемът на алкохол и кофеин; пациентки с висок ръст; пациентки, които не са раждали.

 

Освен рискови, съществуват и протективни фактори, които е установено, че намаляват възпалителните процеси и риска от развитие на ендометриоза. Първият такъв фактор е т.нар. тубарна лигация, при което маточните тръби се лигират и по този начин се блокира ретроградната менструация, която се смята за етиологичен фактор на ендометриозата. Други протективни фактори са кърменето, приемът на орални контрацептиви, тютюнопушенето, регулярната физическа активност, приемът на омега-3 мастни киселини. Защитната функция на тези фактори се обяснява с понижените нива на естрогени. Интересен факт е, че тютюнопушенето намалява с около 80 % риска от ендометриоза, докато пасивното тютюнопушене повишава този риск.

 

Освен рискови фактори, съществуват и няколко теории за възникването на ендометриоза:

 

1. Имлпантационна теория на Sampson – тази теория обяснява имплантацията на ендометриални клетки в перитонеалната кухина, попаднали там при ретроградна менструация. Ретроградната менструация е явление, при което се наблюдава рефлукс на менструална кръв от маточните тръби към перитонеалната кухина;

 

2. Метапластична теория – тази теория обяснява възникването на ендометриоза със способността на париеталния епител да се диференцира в ендометриален под действие на растежни фактори и цитокини;


3. Метастатична теория – според нея инвазията на ендометриална тъкан извън матката е свързана с лимфни и кръвни метастази на ендометриални клетки;

 

4. Хормонална теория – при нея развитието на ендометриоза се дължи на повишените нива на естрогени и ниските такива на прогестерон;

 

5. Имунологична теория – пациентите с ендометриоза имат повишени нива на възпалителни маркери като интерлевкин-1, интерлевкин-6, интерлевкин-8, които водят до активация на макрофаги и развитие на системна възпалителна реакция.

 

Кои симптоми могат да насочат към диагнозата ендометриоза?

В голям процент от случаите ендометриозата протича безсимптомно. При наличие на симптоматика характерни симптоми са интерменструалните кръвотечение, обилната и болезнена менструация (дисменорея), болка и парене при уриниране (дисурия), болка при полов акт (диспареуния), хронична тазова болка, инфертилитет. Към екстрагениталните симптоми се отнасят болка при дефекация (дисхезия), циклични интестинални смущения, хематурия, ректорагия  и др.

 

Поставянето на диагноза ендометриоза не е лесна задача. Основен диагностичен метод е конвенционалната лапароскопия с биопсия на материал. Към диагностичните методи се отнасят и ултразвуковото изследване, при което могат да установят „шоколадови“ кисти; ядрено-магнитен резонанс на малък таз за диференциална диагноза с туморни формации; палпация – бимануална, ректовагинална, абдоминална. Изследване на туморен маркер СА 125 не е достатъчно специфично, тъй като маркерът може да е повишен и при други патологии.

 

Лечението на ендометриоза може да се раздели на два типа – хирургично и медикаментозно. Към първа линия на фармакологична терапия се отнасят нестероидните противовъзпалителни средства, прогестеронови препарати и комбинирани орални контрацептиви. Освен това се прилагат също агонисти на гонадотропин-рилизинг хормона и ароматазни инхибитори. Хирургичното лечение е свързано с отстраняване на ендометриозните огнища, като предпочитан метод е лапароскопският като по-малко инвазивен, с по-добър постоперативен възстановителен период и по-слаба болка.