Хиперплазията на ендометриума е често срещано заболяване, дължащо се на излагане на екзогенен или ендогенен естроген заедно с относителен дефицит на прогестерон. Той е предшественик на ендометриалния карцином, който е едно от най-честите гинекологични злокачествени заболявания.
За да се избегне развитието на ендометриален карцином, е важно клиницистът да следи внимателно признаците и симптомите на ендометриална хиперплазия.
Този дисбаланс в хормоналната среда може да се наблюдава при редица състояния, при които причината за излишъка на естроген е ендогенна или екзогенна.
Неравномерният растеж на ендометриума води до анормално съотношение жлеза към строма и се представя в континуум от спектъра на промените в ендометриума. Включва различна степен на хистопатологична сложност и нетипични характеристики в клетките и ядрата.
Рисковите фактори, свързани с хиперплазия на ендометриума включват възраст, затлъстяване, генетична предразположеност, захарен диабет, ановулаторни цикли (перименопауза), тумори на яйчниците (гранулозноклетъчни), хормонозаместителна терапия, имуносупресията както и синдром на Линч.
Злокачественото заболяване на ендометриума е най-честият гинекологичен рак в Европа. Според статистиката, това е и четвъртият най-често срещан рак при жените в световен мащаб.
Смята се, че честотата на ендометриална хиперплазия е три пъти по-голяма от случаите на рак на ендометриума. Смята се, че хиперплазията на ендометриума е предшественик на рак на ендометриума и ако бъде уловена навреме, може да се извърши превенция към прогресия на рака. За да се ограничи броят на случаите на злокачествено заболяване на ендометриума, е необходимо да се диагностицира и лекува ендометриалната хиперплазия по подходящ начин.
Голямо проучване, проведено върху епидемиологията на ендометриалната хиперплазия, съобщава, че жените, които са получили диагнозата хиперплазия без атопия, са били в диапазона 50-54 години. Хиперплазия с атопия се наблюдава най-често във възрастовата група 60-64 години, а заболяването е доста рядко при възраст под 30 години.
Хиперплазията на ендометриума е резултат от преобладаване на естроген и относителна прогестеронова недостатъчност. Типичните причини за излишък на ендогенен естроген включват ановулаторни цикли (перименопауза, синдром на поликистозни яйчници), затлъстяване и секретиращи естроген тумори на яйчниците.
Екзогенните причини включват непротиворечива естрогенна терапия, хормонозаместителна терапия и лечение с тамоксифен (използван при лечение на рак на гърдата).
При нормалния менструален цикъл естрогенът води до пролиферативен ендометриум. След овулацията в лутеалната фаза ендометриумът показва секреторни промени под действието на прогестерона. Във фоликуларната фаза нормалната ендометриална тъкан не показва струпване на жлези и съотношението на жлезите към стромата е по-малко от 50%. В секреторната фаза нормалните ендометриални жлези могат да показват характеристики като минимално струпване и леко увеличение на съотношението жлеза към строма.
При хиперплазия на ендометриума без атопия, съотношението на жлезата към стромата се увеличава до повече от 50%.
Жлезите могат да показват леко струпване, кистозна дилатация с оскъдно видимо изпъкналост и митози. Не се наблюдават обаче атопични клетъчни характеристики.
При хиперплазия на ендометриума с атопия, съотношението жлеза към строма се увеличава допълнително. Има дезорганизация на жлезите с изтичане на лумена, клетъчни митози и ядрена атопия.
Рефенции:
1. Parkash V, Fadare O, Tornos C, McCluggage WG. Committee Opinion No. 631: Endometrial Intraepithelial Neoplasia. Obstet Gynecol. 2015
2. Furness S, Roberts H, Marjoribanks J, Lethaby A. Hormone therapy in postmenopausal women and risk of endometrial hyperplasia. Cochrane Database Syst Rev. 2012 Aug
