Цервикалната ектопия е състояние, при което се наблюдава навлизане на цилиндричния епител на ендоцервикса в областта на екзоцервикса, където обичайно епителът е многослоен плосък невроговяващ. Състоянието неправилно се нарича „раничка на маточната шийка“, тъй като зоната на навлезлия цилиндричен епител е по-червена на фона на многослойния невроговяващ епител и наподобява ерозия – раничка, въпреки че целостта на тъканите е запазена.

 

Маточната шийка е част от матката, която свързва маточната кухина с влагалището. Обикновено има дължина 3-4 см, но по време на бременност може да достигне до 5-6 см. Маточната шийка се състои условно от две части – ендо- и екзоцервикс. С термина ендоцервикс, т.нар. portio suprаvaginalis, се означава частта от маточната шийка, разположена над външния цервикален отвор. Ендоцервиксът е покрит от еднослоен цилиндричен епител и нормално се простира до външия отвор на цервикалния канал (orificium externum canalis cervicalis – OECC).


 

Екзоцервиксът или т.нар. portio vaginalis colli uteri (PVCU) е частта от маточната шийка, която се вдава във влагалището. Лигавицата на екзоцервиксът е покрита от многослоен плосък невроговяващ епител. Нормално границата между два типа епител се намира в областта на външния цервикален отвор. Различни физиологични състояния могат да променят нейното положение и да доведат до възникването на т.нар. цервикална ектопия.

 

По време на пубертета, при бременност и като цяло сред жените в репродуктивна възраст, както и сред тези приемащи орални контрацептиви, поради повишените нива на естрогени, се наблюдава изместване на границата между цилиндричния и многослойния епител под външния цервикален отвор. При жени в менопауза границата обикновено се пременства над нивото на отвора.

 

Важно е да се подчертае, че откриването на цервикална ектопия сред жени в репродуктивна възраст не е опасно, не крие риск от развитие на неоплазми и при липса на симптоматика не налага лечение. Интерес представлява т.нар. зона на трансформация зона, където се наблюдава трансформация на цилиндричния епител в многослоен такъв.

 

Зоната на трансформация възниква поради хиперплазия на резервни клетки, които представляват стволови клетки. В тази зона могат да се открият жлезни устия, които ако бъдат запушени от многослойния епител, се образуват ретенционни кисти на Наботи. Клетките в зоната на трансформация имат малигнен потенциал и могат да доведат до развитие на предракови и ракови състояния. По тази причина е нужно да се провеждат регулярни изследвания.

 

Нормално цервикалната ектопия протича безсимптомно. Някои пациентки може да се оплакват от нерегулярно маточно кръвотечение, болка при полов акт, необичайно вагинално течение и др. Поставянето на диагноза се осъществява при рутинен гинекологичен преглед. При тазово изследване зоната на трансформация, излизаща под външния отвор на цервикалния канал, може да бъда разпозната от опитен специалист. Наличието на кисти на Наботи в областта, или откриването им в цервикалния канал при ултразвуково изследване потвърждава диагнозата.

 

Като диагностичен метод се използва и колпоскопията. За целта маточната шийка се оглежда със специален апарат, наречен колпоскоп, след обработване на екзоцервикса с разтвор на оцетна киселина или с Луголов разтвор. При обработка с оцетна киселина метапластичните и неопластичните клетки побеляват. Нужно е взимане на материал за цитонамазка и на биопсичен материал за хистологично изследване.

 

Пациентки с цервикална ектропия, които не съобщават за смущаващи ги симптоми не подлежат на лечение. За пациентките, които се оплакват от вагинално течение, кървене, диспареуния, съществуват различни методи на терапия – криотерапия, електрокаутеризация, лазерна терапия, обработка със сребърен нитрат. Нужни са и ежегодни профилактични прегледи и изследвания за установяване и контрол на начални изменения.