С термина дисменорея се означава силно болезнена менструация, възникваща в резултат на маточни спазми. Дисменореята се среща сред голяма част от жените в репродуктивна възраст и оказва неблагоприятно влияние върху начина им на живот, ограничава извършването на обичайните ежедневни дейности и повлиява емоционалното състояние на жените по време на менструалния период.

 

Дисменореята може да се разглежда като състояние или като симптом, насочващ към определен гинекологичен проблем. В зависимост от това се различават два вида дисменорея: първична и вторична.


 

Първичната дисменорея е състояние, характерно за момичета в тийнейджърска възраст и за жени до 30-годишна възраст. Болката се появява непосредствено след първата менструация (менархе) или около 6 до 12 месеца след настъпването й. Характерно за болката при първичната дисменорея е, че тя е режеща, локализирана ниско долу в коремната и тазовата област, като може да ирадиира към гърба. Започва няколко часа преди или непосредствено след появата на менструално кървене. Болката при първичната дисменорея може да има продължителност от 12 до 72 часа и не е свързана с патологични състояния на гениталния тракт. Може да бъде съпроводена с тежко главоболие, гадене, повръщане, диария или констипация, болки в кръста, общо физическо и емоционално неразположение.

 

Патофизиологично, възникването на първичната дисменорея е свързано с повишената продукция на простагландини – PGF 2a и PGF 2. Хиперпродукцията на тези простагландини предизвиква мощни контракции на маточната мускулатура, контракции на съдовете, снабдяващи с хранителни вещества и кислород маточната лигавица, и повишено вътрематочно налягане. Силната вазоконстрикция ограничава доставката на кислород, т.е. хипоксията (недостигът на кислород) се смята за една от причините за болезнена менструация. Продукцията на маточните простагландини се контролира от продукцията на прогестерон, като връзката между тях е обратно пропорционална. Когато в края на лутеалната фаза, непосредствено преди менструацията, нивото на прогестерон рязко спадне, продукцията на простагландини се повишава.

 

Вторичната дисменорея е симптом на патологично състояние в репродуктивната система на жената – ендометриоза, аденомиоза, лейомиома, тазово-възпалителна болест, маточни полипи и др. Обикновено вторичната дисменорея се развива при жени над 25 годишна възраст, които преди това не са имали подобно оплакване. Може да е съпроводена с менорагия (обилно и продължитено менструално кървене), диспареуния, кървене между месечните цикли, вагинално течение. Болката при вторичната дисменорея не е ограничена само около периода на менструация, а постепенно се засилва по време на лутеалната фаза (втората половина на месечния цикъл) и достига своя връх при настъпване на месечното кървене. Патогенезата на вторичната дисменорея е различна, в зависимост от патологичното състояние, което я е отключило.

 

Как да разграничим първичната от вторичната дисменорея?

Разграничаването на първичната от вторичната дисменорея се осъществява въз основа на оплакванията след снемане на подробна анамнеза и тазово изследване, установяващо липсата или наличието на патологични промени в гениталния тракт на жената. За оценка на състоянието е необходима подробна информация относно възраст на настъпване на първа менструация, продължителност на менструалния цикъл, обилност, тежест, време на поява и продължителност на менструалните болки, съпътстващи симптоми. Тазовото изследване включва оглеждане на външните и вътрешните гениталии за абнормни обриви, секрети, образувания, както и бимануално гинекологично изследване. При първична дисменорея няма тазова патология, докато при вторична се наблюдава такава. При пациентки, суспектни за вторична дисменорея, е препоръчителна трансвагиналната ултрасонография. Друга разлика е, че първичната дисменорея се повлиява от нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и орални контрацептиви, докато вторичната в повечето случаи не се повлиява от тях.

 

Лечение

При първичната дисменорея се изпозват няколко групи лекарства за облекчаване на силната болка:

 

1. Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – това са група лекарствени средства, които инхибират ензима циклооксигеназа-2 (COX-2), необходим за синтеза на простагландини. По такъв начин те понижават нивата на простагландините и намаляват ефектите им. Сред НСПВС, които се препоръчват в подобни случаи са: ибупрофен, напроксен, кетопрофен и др. НСПВС облекчават успешно болката при първична дисменорея, но са противопоказани при пацинети с бъбречна и чернодробна недостатъчност, пептична язва, гастрит, свръхчувствителност към някоя от активните съставки.

 

2. Орални контрацептиви – противозачатъчните блокират овулация и продукцията на простагландини през лутеалната фаза на менструалния цикъл, като по такъв начин облекчават болезнено, обилно и тежко менструално кървене.

 

3. Интраутеринна система, освобождаваща левоноргестрел – това е вътрематочна система, която освобождава по 20 микрограма левоноргестрел на всеки 24 часа за период от 5 години. Левоноргестрелът е синтетичен хормонален препарат, прогестин, които предотвратява овулацията и задебеляването на маточната лигавижа. Установено е, че облекчава дисменореята. Все пак при първична дисменорея използването на тази система не е препоръчително поради множеството нежелани лекарствени реакции и усложения, до които може да доведе – извънматочна бременност, тазово-възпалителна болест, аменорея, перфорация на маточната стена, образуване на яйчникови кисти и др.

 

Лечението на вторичната дисменорея е свързано с установяване на проблема, който е довел до появата й, и неговото коригиране – медикаментозно или хирургично.

 

Дисменореята е едно от най-неприятните състояния, срещащо се сред жените в репродуктивна възраст. За да се установи дали наличието й е патологично или е свързано с повишена продукция на простагландини, е необходима консултация с акушер-гинеколог и подробно изследване етиологията на болката и гениталния тракт на жената за наличие на патологии.