Инконтиненция (незадържане) на урина е всяко неволево изпускане на урина. Тя е симптом, а не диагноза. Тъй като нарушенията, водещи до този симптом са разнообразни и тъй като са класифицирани в пет основни типа, то определянето на типа инконтиненция е от особено значение за правилния подход и метод на лечение. (Какви са причините за инконтиненцията)

 

Диагностичният подход включва четири основни компонента:


 

1. Анамнеза. Лекарят трябва подробно да разпита пациентката от кога датират нейните оплаквания, както и да насочи вниманието си дали инконтиненцията е свързана с непрекъснати позиви за уриниране, дали се появява само при състояния на стрес, или комбинирано. Около 30 % от пациентките с инконтиненция проявяват симптоми на смесена инконтиненция. Ако пациентката съобщава за постоянно подмокряне, без каквито и да било позиви за уриниране, тогава най-вероятно се касае за инконтиненция от преливане - ischuria paradoxa. Голям брой микции при малки микционни обеми предполагат детрузорна свръхактивност, или органични причини водещи до намален капацитет (вместимост) на пикочния мехур.

   

2.  Физикално изследване. Чрез него се правят различни физикални тестове, които да насочат лекаря към правилно поставяне на диагнозата. При сенилна стрес инконтиненция, дължаща се на естрогенен дефицит се търсят признаци на атрофични изменения, цикатрициална тъкан, пролапс на влагалището, на мехурната шийка, или на самия пикочен мехур (цистоцеле). При съмнение за наличие на везиковагинална фистула, влагалището се тампонира с марли, а в пикочния мехур се въвежда метиленово синьо. След 30 минути свободен режим и движение на пациентката, марлите от влагалището се изваждат и се проверява дали са синьо оцветени.

   

  • Q - tip тест. Това е тест за преценяване подвижността на мехурната шийка. Пациентката е в гинекологично положение. В нейната уретра се въвежда стерилен смазан тупфер до нивото на мехурната шийка. Измерва се ъгълът сключен между тупфера и хоризонталата в състояние на покой и при максимален коремен напън. При здрави жени този ъгъл е 10- 15 градуса и се увеличава незначително при напън. При стрес инконтиненция ъгълът в покой е над 20 градуса, заради свръхподвижността на мехурната шийка, а при напън може да достигне и до 50- 60 градуса. Методът е много информативен при стрес инконтиненция, но не всички пациентки с инконтиненция имат именно този тип. 
  • Тест на Bonney - двата пръста на лекаря се поставят във влагалището леко разтворени, така че да обхванат двете страни на проксималната уретра. С минимален натиск се повдига предната влагалищна стена. Ако при това положение се помоли пациентката да се изкашля и не се наблюдава изтичане на урина, се смята, че променената статика, а именно смъкването на проксималната уретра стои в основата на наличната инконтиненция. Този тест е много неточен и е с ограничено приложение.
  • Pad test. Тестът може да бъде приложен и в домашни условия. Изследваната пациентка си поставя дамска превръзка, която предварително се претегля. След това за период от 15 минути жената изпива около 500 мл течност в покой. В продължение на 30 минути пациентката извършва серия от физически движения, като в последните няколко минути извършва и такива, които водят до повишаване на интраабдоминалното налягане - кихане, кашляне, напъване. След приключване на теста, превръзката се претегля и се сравнява теглото й с изходното. При разлика в теглото от 2 до 10 грама се смята, че пациентката има лека до умерена инконтиненция. При разлика над 50 грама между изходното и крайното тегло на дамската превръзка се смята, че пациентката има тежка инконтиненция.

   

3. Изследване на обикновена и на стерилна урина


Уроинфекциите и заболяванията на отделителната система могат да доведат до симптоми като при стрес, или императивна инконтиненция. Преди да се предприемат други диагностични тестове е необходимо първо да се изключи наличие на уроинфекция. Откриването на бактерии в урината и тяхното лекуване подобрява значително състоянието на пациентката и нейните микционни смущения.

 

 4. Инструментални методи за изследване

 

  • Цистометрия - чрез този метод се измерва и регистрира налягането в пикочния мехур по време на изпразването му. Той позволява да се направи оценка на четири основни параметъра на функцията на пикочния мехур - капацитет, сетивност, къмплайънс и детрузорна функция.
  • Уретроцистоскопия - чрез този метод се визуализира уретрата и се преценява състоянието на нейните сфинктери.
  • Рентгенови методи - венозна урография, микционна цистография, видеоцистоуретрография.
  • Ултразвуково изследване. То се налага като алтернатива на рентгеновите методи, благодарение на непрекъснатото усъвършенстване на техниката, нейната достъпност и безвредност. Инструменталните методи се използват като допълнение на другите методи, използвани за диагнозата на инконтиненцията на урина.